По следния епизод от своеобразните японо-германски отношения през Втората световна война може да се съди за това, че абверът дори през 1944 г. планира провеждането на диверсионни акции в САЩ. На 25 януари Канарис кани на съвещание представителя на разузнавателното управление на японския генерален щаб в Берлин подполковник Хигати, „за да бъдат изяснени възможностите за съвместни диверсионни операции на територията на Съединените щати“. На 3 февруари, след като се консултира с Токио, Хигати информира приемника на Лахузен във II отдел на абвера полковник Фрайтаг-Ларинхофен, че японците приемат такова сътрудничество. Хигати заявява, че подобна дейност, невъзможна преди две години, когато за пръв път става дума за нея, сега е необходима при условие, че „абверът ще изпраща свои агенти в САЩ в съответствие с германо-японското споразумение за шпионаж“.
Преговорите се проточват и продължават още дълго след като Канарис е отстранен от ръководството на абвера. Японците, готови да използват всякаква възможност, за да нанесат щети на САЩ, упорито настояват абверът да изпълнява сключеното споразумение. В края на краищата абверът се съгласява да осъществи операцията, която става финален акт на диверсионната дейност на германците в Съединените щати.
В 11 часа вечерта на 29 ноември 1944 г. по време на много силна снежна буря в Гребтри Пойнт, щата Мен, от една подводница слизат двама диверсанти. Това са добре подготвените за изпълнение на шпионски и диверсионни задачи Ерик Гимпел и бившият американски моряк Уилям Колпоу. Абверът ги е снабдил със значителната сума от 60 хиляди долара. Колпоу успява да се добере до къщата на свой приятел в Ричмонд, щата Ню Йорк, съобщава, че е немски агент, и на 26 декември е предаден на ФБР. Благодарение на показанията му скоро успяват да открият и Гимпел или Едуард Грин, както той се води по фалшиви документи. Арестуват го в Ню Йорк.
Ръководители на диверсионни групи все още продължават да проникват в Съединените щати, макар тези, които ги изпращат, вече да разбират, че играта е изгубена. Ако абверът не успява да осъществи своите планове и замисли в пълен обем, това съвсем не се дължи на недостиг на средства или желание от негова страна, а е резултат на причини, независещи от Канарис и Лахузен.
В капана на „Бродягата“
Младият немец Вилхелм Георг Дебовски изкарва Първата световна война като картечар в армията на кайзера, след това, понесен „от вятъра на пътешествията“ скита по света и накрая става матрос на някакъв кораб. През 1922 г. се озовава в Галвестон, решава, че Тексас е точно това, което му трябва, и дезертира от кораба.
Превърнал се в „американец“, Дебовски започва да се нарича Уилям Д. Сиболд. Известно време той обикаля из Тексас, след което се прехвърля в западното крайбрежие на Щатите, където се хваща ту за една, ту за друга работа и съумява „да се издигне“ от мияч на съдове в евтини закусвални до барман в прилични ресторанти. Живее ту добре, ту лошо, но никога не гладува.
По време на своите лутания из страната Сиболд някак успява да получи американско поданство, да се ожени и да се разведе. Новата му родина никога не проявява към него особена благосклонност, но той я обиква. Около 1938 г. вече се сдобива с нещичко, работи като механик в авиационния завод „Консолидейтед еъркрафт къмпани“ в Сан Диего, но изострилата се стомашна болест или може би пак същата страст към скитничество го принуждава да напусне завода и да потегли към източното крайбрежие. В Ню Йорк му се налага да се подложи на операция.
Сиболд напуска болницата с пристъпи на нова болест — носталгията. В огромния град той се чувствува самотен, цялата страна изведнъж започва да му се струва чужда и негостоприемна и го тегли истинската му родина — Германия, където живеят майка му, двамата му братя и сестра му и където се надява да си почине след дългите странствувания.
През февруари 1939 г. Сиболд слиза в Хамбург от лайнера „Дойчланд“ и скоро е сред своите близки в мръсния и опушен Мюлхайм. Когато след слизането си от кораба в Хамбург попълва специалния анкетен лист за новопристигналите, той пише, че по професия е механик и работи в САЩ в завод „Консолидейтед еъркрафт къмпани“. Двама чиновници подробно го разпитват с какво точно се е занимавал в това предприятие и му разрешава да си продължи пьтя.