— И четиримата събират информация — пояснява Сорау. — Предстои Ви да ги обслужвате, затова добре запомнете имената и адресите им.
Сиболд получава от абвера американски паспорт на името на Уилям Д. Сойер и съответна характеристика. Едновременно с това му връчват пет намалени до размера на пощенска марка документа с инструкции за „събирачите на информация“ и му заповядват да ги скрие под капачето на часовника си. На скъпия агент дават хиляда долара й му обещават още пет хиляди, които ще получи, когато стигне на местоназначението си, от една мексиканска банка. В деня на заминаването Сорау посещава своя възпитаник за последни указания.
— В Манхатън ще отворите кантора — казва му той, — където ще идват при Вас събирачите на информация. Монтирайте предавателя и по радиото ни предавайте всички получени от тях сведения.
Докато е в „Клопщок“, Сиболд научава някои тайни на абвера. Така например на него му става известно, че под името „доктор Ранкин“ се крие майор Ритер — организаторът и ръководителят на най-добрата резидентура в САЩ, че „Хайнрих Сорау“ всъщност е заместникът на Ритер капитан Херман Сандел, в миналото военен летец, който живял в Съединените щати десет години и се върнал в Германия през 1938 г., за да работи в немското разузнаване. Естествено Сиболд добре запомня имената и адресите на четиримата най-важ-ни агенти на Ритер в Щатите и с нетърпение очаква да се срещне с тях.
На 6 февруари 1940 г. с параход „Уошингтън“ Сиболд с фалшив американски паспорт в джоба пристига в Ню Йорк. Пътуването по бурния зимен Атлантически океан не намалява ентусиазма му. Напротив, той навлиза в новия период на своя живот, изпълнен със светли надежди.
В Ню Йорк Сиболд веднага се отдава напълно на работата, създава фирмата „Дизел рисърч къмпани“ и наема помещение за кантора в центъра на Ню Йорк. В дома си на Лонг Айлънд той скоро монтира късовълнов предавател, свързва се с агентите на Ритер, чиито имена получил в Хамбург, и се убеждава, че те не си губят врамето. Дюквесън събира политическа информация; Родер, както и преди, работи като инженер във фирмата „Спери“; Ланг работи върху усъвършенствуването на бомбоприцела „Нордън“; очарователната Лили Щайн търси нови кандидати за завербуване и изпълнява задълженията на свръзка.
В началото на април 1940 г. Сиболд докладва на Сандел, че е готов да пристъпи към работа, щом получи съответния сигнал. След няколко седмици куриер му връчва отговор с указания.
На Сиболд се възлага в продължение на 15 дни, като се започне от 15 май, всеки ден в шест часа вечерта да излиза в етера и да вика Хамбург с помощта на сигналите CQDXVW–2. „Много зависи от атмосферните условия — пише Сандел. — Не губете търпение, ако не можете да се свържете с нас дори няколко дни.“
На 31 май Сиболд, на когото в абвера дават прякора „Бродяга“, предава първото си донесение. То идва както и трябвало да се очаква, от Дюквесън — най-стария и най-опитния агент на тази шпионска група. След това идват донесенията на Родер и Ланг и дори на Щайн, която също измъква, каквото може, от своите информатори.
Ритер поддържа връзка с агентурата в Америка не само с помощта на този канал — пространните съобщения и обемистите материали се изпращат чрез куриери. Радиостанцията на „Бродягата“ се използва само за предаване на бързи и кратки материали. Наистина донесението на Дюквесън от 24 юни се оказва доста подробно, но все пак се налага да го предадат по радиото, тъй като на него е написано: „Извънредно бързо“.
Още в началото на войната англичаните молят Рузвелт да им даде бомбоприцела „Нордън“, но тогава президентът отклонява молбата поради категоричните възражения на военното и военноморското министерство.
Но след капитулацията на Франция, когато нацистите стават господари на Европа и Великобритания се оказва в критично положение, Рузвелт заповядва англичаните да бъдат снабдени с този уред, толкова важен за повишаването на боеспособността на техните ВВС.
Дюквесън веднага научава за това решение на Рузвелт. Разбира се, такава информация не може да се изпрати по куриер, пътуващ с параход, а трябва да се предаде незабавно.
Донесението на Дюквесън е излъчено в етера в 6 часа вечерта на 24 юни 1940 г. В него се казва:
„От А-3518 в Ню Йорк чрез А-3549. 24. 6. 40.18.00.
Параходът «Пастьор» носи десет комплекта чертежи на бомбоприцелите «Нордън» и «Спери», предадени на английската фирма «Уикърс» за произвеждане на тези уреди от съюзниците. Бомбоприцели ще започне да произвежда и «Уикърс» в Детройт. Фирмите «Спери» и «Нордън» подготвят по 1200 броя. Преди да ги пуснат в производство, на двете фирми ще са необходими най-малко три месеца за преобзавеждане на предприятията.“