Радиограмата прави силно впечатление на абвера. Според неговите сътрудници тази информации оправдавала всички усилия, изразходвани за прехвърлянето на „Бродягата“. Съобщението е важно и само по себе си — то за сетен път потвърждава ценността на нелегалните радиостанции за предаване на екстрена информация, например за движението на корабите с военни товари, даваща възможност на командуването на подводния флот на Германия да следи техния курс и да ги прехваща но пътя им. Голямо значение имат и всекидневните донесения за времето, въз основа на които метеоролозите на Луфтвафе правят своите прогнози.
„Бродягата“ твърде акуратно предава данни за метеорологичната обстановка, тъй като ги събира сам и не зависи от агентите — доставчици на информация. Всеки ден в 7 часа сутринта той подготвя сведението си за времето, а в 8,25 г. го излъчва. Сведенията си за движението на корабите предава всяка вечер по време на втория радиосеанс. Те винаги изглеждат много точни. Типично в този смисъл е съобщението на „Бродягата“ от 9 септември 1940 г.:
„Според данни на Фесе белгийският параход «Вил д’Аблон» е тръгнал натоварен с мед, детайли на машини, мотори и коне. «Вил д’Хаселт» е натоварен най-вече със самолети. И двата парахода пътуват за Ливърпул. Английският параход «Британик» с авиационни мотори и 12 тежки бомбардировача на борда ще отплува във вторник. На горните палуби на «Ил де Франс» и на холандския търговски параход «Делф Тдик» товарят 15 изтребителя в сандъци.“
Фесе е най-ценният агент на друга резидентура на абвера, ръководена от бременското подразделение. Донесението на Фесе от 9 септември „Бродягата“ предава със специално разрешение на Ритер. За разлика от радиостанцията на „Джони“ във Великобритания, която работи с прекъсвания, радиостанцията на „Бродягата“ действува толкова безупречно, че ръководителите на другите абверовски подразделения започват да молят Ритер да разреши и на тяхната агентура в САЩ да предава срочните си донесения за Германия, както и да получава запитванията, идващи от абвера, чрез „Бродягата“.
Приеманите от него въпроси и задачи носят най-различен характер, например: колко авиационни двигателя произвежда заводът на фирмата „Дженеръл мо-търс“ в Индианополис; вярно ли е, че самолетоносачът „Саратога“ доставя самолети в Халифакс, откъдето ги прехвърлят в Англия; какви са техническите данни на самолетите „Локхийд П-38“ и „Бел II-39“, колко се произвеждат и колко се изпращат в Англия; какви са про-изводствените възможности на авиационните заводи „Феърчайлд“, „Гръман“ и „Рипаблик“ в Лонг Айлънд и т.н.
По-голямата част от предаванията на „Бродягата“ се отнасят до движението на корабите. Такава информация предоставят и новите агенти на абвера, които действуват в крайбрежните райони — механикът Алфред Брокхоф, работещ в различни пристанища, металистът Паул Банте, занимаващ се с ремонта на кораби в нюйоркското пристанище, канторският чиновник транспортна фирма Рудолф Еберлинг. Едва ли е оставал незабелязан дори един кораб, насочил се през пролива Те-Нароус за Ню Йорк или от Ню Йорк. От време на време се предават данни за хода на работите по преустройството на лайнера „Нормандия“ във военно-транспортен кораб.
Но най-ценна и своевременна, както и преди си остава информацията на Дюквесън. Все едно дали става дума за поредната партида оръжие за Великобритания, за някакви нови акции на висшето английско командуване или за решение да се построят нови ескадрени миноносци за военноморския флот — той винаги е първият и често и често единственият агент, съумял да се сдобие с такива сведения. На 1 февруари 1941 г. той докладва чрез „Бродягата“:
„С линейния кораб «Крал Джордж V» тук пристигна Чърчил.На кораба го посетиха Рузвелт и Нокс.“
Тази информация е характерна за Дюквесън: отчасти истина, отчасти лъжа. Линейният кораб „Крал Джордж V“, току-що влязъл в строя, наистина пристига на 24 януари в Съединените щати, но не с Чърчил, а с новия британски посланик Халифакс, когото Рузвелт и военноморският министър Нокс действително посещават на кораба. За Чърчил Дюквесън си измисля, но съумява точно да определи и пристигането в САЩ на новия английски линеен кораб в САЩ, и посещението на Рузвелт и Нокс на кораба, макар този факт да се държи в тайна и да е най-строго забранено дори да се споменава за него.
В централния апарат на абвера не знаят, пък и не се интересуват бил ли е или не Чърчил на борда на „Джордж V“. Абверовците обаче са изумени от широката осведоменост на Дюквесън за всичко, което става в САЩ, и от оперативността, с която неговата информация постъпва в Германия благодарение на превъзходната работа на „Бродягата“.