Гибелта на Остен отначало не довежда до никакви неприятни последици за шпионина. Той дори съобщава на Центъра, че очевидно Федералното бюро за разследване не го подозира, въпреки уликите, които сътрудниците на ФБР са могли да открият във вещите на Остен. Берлин, загрижен за сигурността на безценния „Бродяга“, на 29 март предлага на Лудвиг „да съблюдава най-голяма предпазливост при контактите си с «Бродягата» и да избягва всичко, което би могло да постави под заплаха сигурността на двамата“.
Скандалът се разразява внезапно. Сутринта на 30 юни 1941 г. фон Грот, съветник в Министерството на външните работи на Германия, и чиновник за връзка между министерството и ведомството на Канарис, позвънява на подполковник Шолц от централния апарат на абвера. Пред фон Грот има куп заловени съобщения на американски телеграфни агенции и донесения на ко-респонденти на германската телеграфна агенция, в които се казва, че в Ню Йорк по обвинение в шпионаж в полза на „чужда държава“ са арестувани 29 немци. Съветникът пита Шолц известно ли му е и какво точно за едновременния провал на толкова много абверовски агенти. Подполковникът избягва да отговори и съветва Грот да се обърне към майор Бреде или капитан Буш. Началникът на авиоразузнаването при абвера Бреде, отговарящ за повечето немски шпиони в Америка, също не може да каже нищо за съдбата, постигнала някои от неговите най-добри агенти, и моли Грот да се опита да получи някаква информация от германското посолство във Вашингтон.
Грот на 30 юни, на 1 и 2 юли многократно звъни на Бреде и му съобщава отделни подробности от постъпилите в Министерството на външните работи съобщения на телеграфните агенции. Отначало всичко е неясно. Само в едно радиопредаване на немски език от Бостън се споменава, че е разобличена „най-голямата в историята на САЩ шпионска мрежа“.
Постепенно обстановката започва да се прояснява. На 30 юни агенция Асошиейтед прес съобщава за арестуването на Херман Ланг и Еверет Родер, а след един час и за арестуването на Дюквесън. В информация на друга агенция се казва за арестуването вече на 22 агенти, включително на стюардите на американските лайнери Долд, Валишевски и Клаузинг.
Отговаряйки на въпроса на Бреде, Грот е принуден да признае, че посолството във Вашингтон, възглавявано от Томсън, кой знае защо, мълчи, както впрочем и всички други германски представителства в САЩ. Всъщност не е трудно да се досетят за странното мълчание на немските дипломати: те са в състояние на шок.
На 4 юли на Томсън е изпратена бърза телеграма с предложение веднага да доложи за обстановката. Едва тогава временно управляващият посолството изпраща следното съобщение:
„1. Арестите се потвърждават.
2. Седмина от арестуваните са признали, че са се занимава-ли с шпионаж в полза на Германия.
3. Между арестуваните е и Аксел Уилър Хил, работил с нелегална радиостанция за военния «господар», за което ФБР знаело от самото начало.
4. Арестуваните се обвиняват в нарушаване на законите за шпионаж, изразило се в предаване на информация за работата на американската военна промишленост, за движението на корабите и доставките за Англия; обвиняват се и в подготовка на диверсии.
5. Приблизително от две години ФБР е наблюдавало всички, арестувани сега.
6. Посолството, консулствата и военното аташета не са компрометирани.
По-подробно — при възможност.“
Тонът на телеграмата издава раздразнението на Томсън, а между редовете се чете упрек по отношение на Министерството на външните работи, което не се е вслушало в многократните му предупреждения, че безчинствата „на тези неудачници“ няма да доведат до добро.
Около този момент, когато в Берлин се получава донесението на Томсън, по страниците на вестниците от цял свят вече се разказва невероятната история за провала на немските шпиони в Америка, а в абвера цари паника. В продължение на десетилетия немците дейстствуват в САЩ, като напълно игнорират американските органи за сигурност. Все нови и нови агенти пристигат в САЩ и започват шпионската си дейност, без да се съобразяват с каквито и да е било правила за конспирация.
Агентите на една група познават агентите на всички останали групи. Най-голямата от всички, съществували някога в една или друга страна шпионска ор-ганизация повече напомня някакво дружество или землячество, членовете на което от време на време се срещат на другарски пикници, пиянствуват, разменят си информация и се перчат един пред друг с успехите си.
Един от шпионите системно наблюдава движението на корабите през пролива Те-Нароус от ферибоота, превозващ пътници на остров Статен, и накрая толкова се сближава с работещия тук ваксаджия, че откровено му разказва защо тъй често бива тук и веднага се опитва да го завербува. Друг шпионин, увлечен от безочието си поради безнаказаността, написва оскърбително писмо на един американски генерал, който си позволил някаква критична бележка по адрес на нацистите, като при това се подписал с истинското си презиме и дори съобщил истинския си адрес.