Този документ (за да се подчертае особеното му значение, придружителното писмо е подписано лично от Хайдрих) е и изпратен лично на Рибентроп чрез полковника от СС Пикота, офицер за връзка между службата на Шеленберг и Министерството на външните работи. Документът не прави особено впечатление на Пикота и той започва да се колебае дали да доложи за него на Рибентроп, още повече че вече имал големи неприятности по аналогичен повод.
А се случило следното. Само няколко седмици преди описаната от нас история Шеленберг представил в Министерството на външните работи на Германия „Резюме на тайната информация от напълно сигурни и изключително добре осведомени източници на САЩ“ за военнопромишления потенциал на Америка, особено за авиационната и промишленост с притурка от много статистически таблици и схеми. Но след внимателно изучаване на тези материали експертите на Министерството на външните работи ги квалифицирали като долнопробна литература. А ето ти сега и някакви документи на Пел!
В документите на посланика ставало дума за португалските, унгарските и американските работи и Пикота свикал на съвещание експертите на министерството по тези страни, за да бъде решен въпросът за ценноста на получените материали. Заключението на специалистите било обезкуражаващо. Те заявили на Пикот: „Писмата не съдържат почти нищо освен категорично опровержение и отрицание на идеологията на националсоциализма и фашизма и затова не препоръчваме да се съобщава за тях на министъра на външните работи.“
Всъщност документите съдържали много конкретни факти, от които квалифицираният политически аналитик би могъл да извлече безценна информация. Но подчинените на Рибентроп от самото начало се отказали от всякакви опити в тази насока, боейки се да не нервират своя министър с материали, съдържащи толкова рязка критика на нацизма. Те предпочели изобщо да не използват получените материали, както постъпили и с материалите, които „Цицерон“ крадял от посланика на Великобритания в Турция.
И все пак документите на Пел се оказват полезни за по-нататъшната кариера на Шеленберг: през декември 1941 г., след като в Берлин са получени първите от тях, той е утвърден за началник на IV управление на СД.
През 1940 г. в американското посолство в Берлин действува агент на абвера под номер Ф-2631 — машинописка, която условно ще нарека фрау Хертер. Тя работи в отдела, създаден за връзка с английските военнопленници. (След започване на войната интересите на Великобритания в Германия се представляват от американското посолство.) Сътрудниците на посолството и военните аташета, за да отидат в кабинетите си, преминават през стаята, в която работи фрау Хертер. По-някога те се спират да побъбрят помежду си или с посетителите, звънят по телефона. Хертер подслушва и запомня разговорите, а и самата тя увлича хората в разговори на определени теми. Началничката и мисис Очснер, жена на берлинския представител на агенция Юнайтед прес, е добре информирана особа. И тя твърде често е използвана от машинописката, която измъква от нея много интересни сведения.
На 4 февруари 1941 г. Хертер подслушва разговора между двама офицери от апарата на военното аташе — за немските експерименти с пускане на димни завеси от нов тип, способни да скриват големи земни обекти и дори отделни райони на Берлин. В донесението си за немците шпионката съобщава, че някои сътрудници на аташето посетили местата, където се провеждат изпитанията на тези димни завеси. Тя научила също, че някои служители на посолството изпълняват по-важна работа, отколкото би трябвало, като се имат предвид скромните им официални длъжности. Така например доктор Спенсър фигурира като сътрудник на отдела по въпросите, свързани с военнопленниците, но представя донесения за такива важни обекти като корабостроителницата в Шчечин, произвеждаща подводници — той „случайно забелязал това“ по време на пътуванията си из лагерите за военнопленници. Обикновеният радист Хауард, според данни на Хертер, всъщност бил учен от Калифорнийската държавна обсерватория и истинската му работа се състояла в събиране на метеорологична информация, която се съобщава в САЩ, а оттам попада при англичаните.
Подобни сведения не могат напълно да задоволяват американския отдел на СД. Неговият началник Карстен настоява за строго секретна информация, която би дала възможност да се направят изводи за по-нататъшната политика на САЩ по отношение на Германия. Карстен издирва сред американците подходящ човек с цел да го завербува и внедри в посолството. Така той попада на един млад американец, който с нищо особено не се занимава, има добра биография, при това е настроен не само прогермански, но дори пронацистки, макар да се старае да не афишира тези свои възгледи. По предложение на Карстен той постъпва на работа в посолството, получава някаква длъжност в политическия отдел и започва шпионската си дейност с това, че предава на немеца радиобюлетина с резюме на последните съобщения, разпращан от Държавния департамент на всички посолства и мисии на САЩ в чужбина. След започването на войната в Европа в него включват и някои материали, неподлежащи на широко разпространяване.