В девет и половина вечерта, четири часа след като Бадолио говори по радиото, на второ спешно заседание, Хитлер, явно нервничейки, само повтаря, че дуче е излязъл в оставка, макар това известие още да не било потвърдено, и че за глава на правителството бил назначен Бадолио. Отговаряйки на въпросите на присъствуващите, Йодл казва, че трябва да се изчака, преди да се предприеме каквото и да било. В края на съвещанието Хитлер обявява, че на следния ден ще заповяда на командира на трета гренадирска дивизия да влезе в Рим и да арестува цялата „банда“ и преди всичко краля, наследника и Бадолио.
Представители на разузнавателните служби не присъствуват на съвещанието. Във „Военния дневник“ на германското командуване в бележките за съвещанията сякаш между другото е отбелязано:
„Бързото приключване на кризата не оставя съмнение, че заговорът бил грижливо подготвен, а подготовката за него се е осъществявала толкова тайно, че нашите военни и разузнавателни ведомства се оказаха пред свършен факт.“
Хитлер е поразен. Досега, като се започне от 1933 г., именно на него е принадлежала инициативата във всички подобни събития, а сега събитията го изненадват. На 27 юли той заповядва на Канарис и на началника на разузнавателното управление на генералния щаб на вермахта да вземат най-енергични мерки за получаване на конкретна информация за плановете и намеренията на италианците. Но всичко, което те могат да му съобщят, представлява само преразказ на няколко по-рано получени сведения, в които дори не се споменава за възможно изменение на позицията на Италия. Германският военен аташе в Рим генерал Ринтелен докладва, че няма никакви основания да се говори за намерение на Бадолио да премине на страната на съюзниците, както и няма никакви признаци за преговори за сключване на мир.
По време на подготовката на военно-монархическия преврат в Италия Канарис се намира у Ромел във Винер-Нойщадт, близо до Виена, а когато Ромел е изпратен в Гърция, заминава с него. Събитията в Италия го заварват в Солун.
Изминават четири дни, преди Канарис да започне да действува. Той се свързва с началника на италианското военно разузнаване генерал Аме, който е един от участниците в преврата, и се договаря да се срещнет за „изясняване на обстановката“. Ръководителите на двете разузнавания се срещат на 30 юли във Венеция, когато вече няма съмнение, че италианците ще се мъчат да сключат мир. Но Канарис в доклада си до Хитлер пише:
„Решимостта на италианците, ако се има предвид народът и въоръжените сили, остава непреклонна. Правителството възнамерява да осъществи твърди вътрешни мероприятия за продължаване на войната. Въпросьт за мирни преговори се изключва и дори Ватикана не предприема никакви стъпки в тази насока. На 27 юли бяха разпространени слухове, че Германия има намерение да вкара свои войски в Рим и да върне на власт Мусолини. Главнокомандуващият Амброзио не придава значение на тези слухове. В същото време в Рим назряват опасения, че някои недисциплинирани немски части могат да предприемат нежелателни действия по собствена инициатива.“
Такава всъщност е линията, афиширана от италианците, за да замаскират намерението си да денонсират пакта с Германия и да сключат сепаративен мир.
През четирите решаващи дни на юли, след като получава тази информация, Хитлер се намира в неизвестност относно истинското положение на нещата в Италия, не знае какво може по-нататък да очаква и какво трябва да предприеме. На Апенинския полуостров могат да се окажат в капан 8 германски дивизии, а в Сицилия — 70 хиляди войници и офицери от експедиционните войски.
Но ето че все по-често започват да идват тревожни сигнали. От Мерано съобщават, че се предвижда да бъдат заловени германските части при преминаването им през Бренерския проход в Източните Алпи. Командуващият Четвърта италианска армия, разположена на френско-италианската граница, отказва да пусне двете германски дивизии, които се прехвърлят на нови позиции в Северна Италия. След това резидентът на СД в Загреб, позовавайки се на разговор с Павелич, съобщава, че по сведение на хърватския представител при Втора италианска армия, началникът на италианския генерален щаб Роата заявил: „Уверенията на Бадолио имат единствената цел да се спечели време за завършване на преговорите с противника.“
Сутринта на 29 юли генерал Йодл получава от министъра на ПТТ на Германия пакет със специален знак, означаващ, че в него се съдържа разшифрован подлушан радиотелефонен разговор между САЩ и Великобритания. По този повод във „Военен дневник“ е записано следното: