Чърчил, абсолютно уверен в сигурността на радиотелефонната връзка, звъни на Рузвелт и на други лица във Вашингтон и Ню Йорк по всяко време на деня и нощта. На 29 юли именно той се обажда пръв на Рузвелт, за да обсъдят важните събития, които стават в Италия. Английското разузнаване разполагало с добра агентура в Рим, но очевидно подготовката за преврата се провеждала в такава тайна, че ако се съди по твърденията на Чърчил, англичаните до последния момент нищо не знаели. „Ние нямахме определена информация за борбата в управляващите кръгове на Италия“ — отбелязва Чърчил в мемоарите си.
Английският министър-председател получава и първото съобщение за падането на Мусолини на 26 юли около полунощ и веднага изпраща на Рузвелт телеграма, в която по-конкретно се казва:
„Сегашният етап може да бъде само преходен, но във всеки случай Хитлер ще се чувствува сам без Мусолини.“
Тонът на телеграмата на Рузвелт, изпратена до Чърчил малко по-рано, е по-решителен.
„Струва ми се — пише той, — че нашите условия трябва да се свеждат до настояване за безусловна капитулация, подкрепена с гаранция за добро отношение към италианския народ… Нашите полеви командири в никой случай не трябва да преговарят за някакви принципни условия без вашето или моето съгласие.“
По време на телефонния разговор на 29 юли и двамата държавни дейци са в прекрасно настроение, шегуват се и бъбрят за последиците от събитията в Апенините и за условията на примирието, макар Италия още да не е направила никакви официални стъпки да преговаря дори за прекратяване на огъня. Наистина в Танжер, Лисабон, Барцелона и Берн италианците вече споменават за сключване на мир, но тези опити носят общ и неофициален характер. А президентът и Чърчил, зарадвани от обнадеждаващото развитие на събитията, разговарят за примирието като за нещо решено.
Именно за този подслушан разговор Йодл докладва на Хитлер. И веднага нерешителността, която цари в щаба, се сменя с трескава дейност. Хитлер най-после получава това, което не може да му даде цяла армия от шпиони. Денят още не е свършил, а германските дивизии по заповед на фюрера вече преодоляват алпийските проходи и скоро плъзват по Италия — от Алпите до Калабрия. В мемоарите си Чърчил твърди, че решението на Хитлер да окупира Италия, е една от най-големите му грешки. Може би е така, но войната в Италия продължава още почти две години.
Фактически германците подслушват радиотелефонните разговори между САЩ и Великобритания до края на войната. На 5 май 1944 г. те улавят и дешифрират петминутния разговор между Рузвелт и Чърчил относно концентрирането на съюзнически войски във Великобритания. Така висшето ръководство на съюзниците потвърждава многобройните съобщения за предстоящото и сега вече неминуемо нахлуване в Европа.
Ако перифразираме известната формула на американската телеграфна агенция, можем да кажем: искате ли да запазите държавна тайнаа, не я доверявайте на телефона.
Загадките на „Овърлорд“
Рано сутринта на 15 януари 1944 г. радиоцентърът на абвера в Хамбург получава следната неподписана телеграма:
„Твърдят, че Айзенхауер пристига в Англия на 20 януари.“
Телеграмата пристига от Англия, от агента на абвера А-3725 — младия чертожник Ханс Хансен. Това е 935-тото донесение на датчанина от онзи летен ден на 1940 г., когато го хвърлят с парашут край град Соулсбъри.
Хансен става нацист още преди войната. Когато в своята родина Дания е привлечен към отговорност за някакви криминални престъпления, той избягва в Германия. След окупирането на Дания от хитлеристите Хансен не се връща в родния Скаербраек в Ютландия. Съобразил, че главните сражения предстоят, той решава да не капитулира, а да проникне в Англия преди вермахта, макар и като шпионин на германското разузнаване.
Напълно възможно е Ханс Хансен да не е истинското име на агента. В неговото лична дело, намерено в архивите на абвера, той се споменава и като Шмидт, но и двете двете фамилни имена могат да бъдат само псевдоними. В разузнавенето нямат значение такива дреболии като истински или фалшиви паспорти, истински или измислени фамилни имена. В абвера той е известен като А-3725, а за англичаните е Тайт.
Издирва го в Шлезниг-Холщайн, в лагерите за избягали от Дания фашисти, един от най-опитннте вербувачи на германското разузнаване майор Преториус. Той отвежда Хаисен в Хамбург заедно с още един завербуван, може би швед, а може би финландец, който веднъж се нарича Йорген Бернсон, друг път Аксел Хилберг. В абвера той се води под номер А-3727, а англичаните му дават прозвището „Съмър“. Както по-късно става ясно, всъщност това е шведът Госта Кароли. Биографичните им данни са почти неизвестни. Знаем само, че 26-годишният Хансен по специалност бил чертожник-конструктор, а 27-годишният Кароли — механик.