Първото споменаване за тях в архивните документи на абвера се отнася до времето, когато датчанинът и шведът са живеели в пансиона на фрау Клопщок в Хамбург и преминавали специална разузнавателна подготовка за работа в Англия. Предвиждало се да бъдат хвърлени с парашут в големия триъгълник Бирмингам—Лондон—Бристол, в точката, набелязана от вече познатия ни Ритер (в негово подчинение били всички агенти, прехвърлени по въздуха на територията на противника). Макар обикновено да ги хвърляли поединично, този път Ритер решил да изпрати наведнъж двамата, за да работят заедно в една вече действуваща агентурна група. В процеса на подготовката датчанинът и шведът се сближават и изобщо идеално се допълват: Хансен е главата, а Кароли — мускулите.
Изтича юли 1940 г. Операцията „Морски лъв“ — нахлуването в Британските острови — е определена за 5 септември. Канарис вече е назначил Ритер за бъдещ началник на бъдещия отдел на абвера в Англия. Той трябва да дебаркира заедно с войските на втората щурмова вълна на 6 септември, за да ръководи всички операции на абвера в окупирана Англия и да насочва работата на агентите от рода на Хансен и Кароли.
На.3 септември 1940 г. двамата приятели-шпиони се качват в един немски военен самолет в Рен и са хвърлени над малката горичка край древния английски град Соулсбъри. Така започва една от най-успешните операции на абвера, продължила около пет години.
Приземяването им е съвсем несполучливо — Хансен си контузва крака, но предприемчивият Кароли успява да намери лекар, който му слага гипсова превръзка, и скоро агентите пристъпват към изпълнение на задачата си. Само след три дни на път за Лондон Хансен изпраща първата си телеграма. „Пътищата са задръстени от бежанци — гласи тя, — на пръв поглед предимно евреи.“
През времето, прекарано в Англия, Хансен изпраща на абвера повече от хиляда съобщения. Освен донесенията с разузнавателна информация той включва, без да се стеснява при подбора на изразите, ругателни, поздравителни и други телеграми. Например на 21 септември 1944 г., като напомня, че изпраща хилядното си съобщение, Хансен моли да поздравят от негово име Хитлер и да му пожелаят най-близка победа. Във всички хроники, посветени на шпионажа през годините на Втората световна война, Хансен се характеризира като човек с изключителен шанс, като „ненадминат“ секретен агент.
Хансен е гордостта на абвера, шпионин, който прави чудеса. Ритер в спомените си пише:
„Скоро след пристигането си в Англия Хансен пристъпи към работата си и я изпълняваше много добре. Той не само ни изпращаше редовно метеорологична информации, но и съобщаваше по радиото наблюденията си за летищата и другите стратегически обекти, при това компетентните органи в Берлин считаха всички получени от него данни за «изключително полезни».“
Само пет седмици след приземяването на Хансен в горичката край Соулсбъри Ритер го представя за награждаване с „железен кръст“ — първа степен. След хилядната телеграма на Хансен, в която той поздравява Хитлер, в абвера се създава комисия под председателството на някой си полковник Maypep, състояща се от най-опитни разузнавачи, от скептици-кадровицн, специалисти по връзките и дори психиатър. Комисията излиза с решение, че всички тези донесения действително принадлежат на Ханс Хансен и че той работи прекрасно. След това началникът на хамбургското подразделение на абвера предлага да се ходатайствува пред Канарис Хансен да бъде представен за награждаване със златен кръст.
Но успехите на датчанина доставят радост и задоволство не само на абвера. От деня, в който се призамява в Англия, Хансен е гордост и на английското кон-траразузнаване, и „звезда“ на „XX комитет“.
…Пръв скача от самолета Кароли, а след него Хансен. Кароли се приземява на поляната край горичката, а Хансен увисва на клоните на едно дърво, но прерязва въжетата на парашута и пада на земята.
— Всичко наред ли e? — пита Кароли.
— Не мисля. Май съм си счупил крака.
Кароли е ужасен: за такива усложнения не са ги готвили.
— Сега какво ще правим?
— Ти върви, a аз ще остана тук — отговаря Хансен. — Някой ще се натъкне на мен, пък аз ще се постарая да се изплъзна.Едва ли са способни да обесят шпионин със счупени крака.
— Никъде няма да отида. Или ще се измъкнем, или ще загинем — продължава Кароли, — хрумна ми хубава идея. He сме чак толкова откъснати от всички, както мислим. Имаме радоистанция. — Той посочва радиоапаратурата хвърлена с другия парашут заедно с останалото снаряжение. — Във Волдорф ни слушат денонощно. Така че само ще ни чуят по-рано, отколкото са предполагали, и толкова. Веднага ще се свържа с майор Ритер, тук за него работи някакъв уелсец. Може би ще му възложи да ни окаже помощ. Кароли разговаря по радиото с Ритер, който пък се свързва с „Джони“ (Оуенс) и му заповядва веднага да тръгне за Соулсбъри, да намери там двамата агенти и да им помогне. „Джони“ се опитва да откаже, но Ритер настоява. „Свържете се с тях! — телеграфира той. — Това са нашите най-добри хора. Те се нуждаят от помощ и само вие можете да ги спасите.“