И все пак Рьоне засега още не може да отговори на два парливи въпроса — къде именно на френския бряг съюзниците възнамеряват да дебаркират и кога точно ще стане това. В оперативната си сводка от 19 януари Рьоне пише:
„Трябва да се предполага, че настъплението на Запад може да започне всеки момент от средата на февруари, щом времето стане благоприятно за «десантни операции».“
Към края на януари Рьоне окончателно стига до извода, че съюзниците могат да започнат десанта приблизително след около две седмици. Той е уверен, че наред с отвличащите операции (през Дарданелите в Черно море по посока към Одеса, през Адриатическо море в Хърватско и Унгария, в сектора между Марсилия и Италианската Ривиера) главният удар без съмнение ще бъде насочен в района на Па дьо Кале, Северна Франция. Рьоне счита, че за съюзниците е безсмислено да изминат дълъг и рискован път, например от района на Портсмут, щом могат да се прехвърлят в Кале от района на Дувър, където проливът е широк само 20 мили. Разбира се, Па дьо Кале! Рьоне така се самоубеждава, че продължава да смята района в северната част на Франция, намиращ се срещу Па дьо Кале, за главен обект на съюзниците дори след 6 юни 1944 г., когато започва десантът на техните сили на полуостров Котантен в Нормандия.
Погрешното предположение, че уж англичаните и американците ще нанесат главния удар в района на Па дьо Кале, е резултат па грандиозната кампания за дезинформация, грижливо, до най-малки подробности разработена и също тъй грижливо проведена от съюзниците.
„Главна цел на нашата дезинформационна кампания беше — пише по-късно Чърчил — да създаде впечатлението, че уж възнамеряваме да нанесем удар през Па дьо Кале. Дори сега (1955 г.) още не трябва да се разкриват всички методи, с помощта на коиго успяхме да заблудим противника.
По-специално прибягвахме до мерки от рода на мнимата концентрация на войски в Кент и Съсекс, до построяването на цели флотилии от бутафории кораби в Дувър, Сендуич, Ромни, Хейстингс, до учения с десанти на плажовете, до засилване на радиообмена. Всичко това даде отлични резултати.“
Началният етап на операцията — форсирането на пролива — бил маскиран под кодовото название „Нептун“. Строго погледнато, под названието „Овърлорд“ подразбирали операцията от момента на дебаркирането на френския бряг до овладяване на двата плацдарма — „Омаха“ и „Юта“. За маскировка били разработени два отделни плана за дезинформация — „Бодигард“ и „Фортитюд“. „Бодигард“ имал за цел да камуфлиралира стратегията на съюзниците в Европа и да принуди върховното командуване на германската армия да вземе неправилни решения. Планът „Фортитюд“ трябвало да убеди германците, че съюзниците, вземайки под внимание теснотата на Па дьо Кале, ще нанесат главния удар именно в този участък, по най-близката част на френския бряг.
Началникът на лични щаб на Чърчил генерал Исмей и един от най-близките помощници на министър-председателя Джон Бевънс ръководили тази тъй сложна кампания за дезинформация. Заедно с група сътрудници те представлявали нервния център, където се раждали най-невероятни идеи, свързани с осъществяването на плановете „Бодигард“ и „Фортитюд“. Тук се създавал фантастичен свят с никога не ставащи събития, оттук се пускали да пътешествуват никога несъществували хора, тук се измисляли ситуации, в реалността на които германците трябвало да повярват.
И всичко това в името на една цел: да се внуши на противника, че военните действия ще започнат с десант в Южна Норвегия, предприет от шотландските пристанища, а главният удар ще бъде нанесен (както и предполагал Рьоне) през Па дьо Кале. А десантът на съюзническите войски в Нормандия, откъдето трябвало да се разгърне решаващото настъпление, чрез средствата за дезинформация се представял за тактически отвличащ маньовър. „Ден Д“ (т.е. денят за започване на операцията) според плана на организаторите на мистификацията се падал на третата седмица на юли — 45 дни след истинската дата. В Шотландия „се появила“ Четвърта армия — всъщност съществувал само нейният щаб, който пълнел етера с оживен радиообмен, за да имитира поддържане на връзка с влизащите в състава и три корпуса, естествено също мними. В същото време друга илюзорна армия от 12 дивизии „се формирала“ в Южна Англия за операции през Па дьо Кале. И тази „армия“ поддържала енергичен радиообмен със също такива призрачни части.
За да се придаде по-голяма правдоподобност на дезинформацията, активно се използват и военновъздушните сили на съюзниците. По цялата територия на Западна Европа авиацията на съюзниците бомбардира вражеските летища, радиолокационните уредби, батарейте, железопътните центрове и мостове, но всичко се прави така, че да не насочва противника към мисълта, че съюзниците възнамеряват да направят десант на брега на Нормандия. Ако, да речем, в района на предполагаемия десант се подлагал на бомбардировка някои обект, то извън този район бомбардирали два.