Под ръководството на сътрудниците от кабинета на министър-председателя в осъществяването на плана участвуват различни ведомства, организации и щабове. Например в щаба на 21-ва армейска група на фелдмаршал Монтгомери съществува специална дезинформационна група, ръководена от учения Хескит. Освен трима подставени „шпиони“ на абвера — холандеца „Паул“, испанеца „Като“ и французина „Талейран“, които редовно снабдяват немците с дезинформация, Хескит използва и други канали и начини за заблуда на противника и това продължава дори след десанта на съюзниците, извършен на 6 юни 1944 г.
Разузнавателните служби на Великобритания играят главна роля в кампанията за дезинформация. Във връзка със задачата, поставена от „Интелиджънс сървис“ пред дипломатите, военните аташета и обикновени „осведомени лица“, издрънкват в чужбина различни свдения, естествено само такива, които наподобяват истината. Двойните агенти в Испания, Португалия, Швейцария, Швеция и Турция подхвърлят много подобни материали на германците.
Някои неща от тази „информация“ съответствуват на действителността, но по-голямата част само прави впечатление на достоверност. Германците не съумяват да отделят истината от измислицата, както не могат да видят разликата между сведенията, доставени от двойните агенти по плана „Фортитюд“, и истинската разузнавателна информация от непрезавербуваните от англичаните шпиони. Агентът „Жозефина“ в Стокхолм се сдобил с докладите на военния и военновъздушния аташе на Швеция в Лондон, в които направо се казвало, че съюзниците ще предприемат десант в Нормандия между 15 май и 15 юни. В Берлин на тази информация просто не придават никакво значение, защото тя не съответствува на вече оформилото се мнение на Хитлер и неговите помощници, включително и на Рьоне.
В самата Англия върху осъществяването на плана „Фортитюд“ работи доста пъстра група от презавербувани агенти на абвера: испанци, скандинавци, австрийка, женена за англичанин, французойка и французин, четирима югославяни, чех, трима поляци, белгиец, двама британски поданици и немец, специализирал се по събиране на военноморска информация. По-късно групата се попълва от агенти, хвърлени на Британските острови между ноември 1943 г. и май 1944 г. от Испания н Португалия, специално за събиране на сведения относно подготовката на нахлуването. Общо взето, дезинформационни материали за Германия доставят над сто презавербувани немски агенти, като четиридесет от тях използват за тази цел радиопредаватели.
В съответствие с внимателно разработения сценарий всеки двойник получава определена роля, а четирима особено ценени от абвера — главните. Между тези четирима е пак Ханс Хансен (в абвера — номер А-3725, в МИ-5 — Тейт), а му помагат „Брутус“ в МИ-5, в абвера — „Хуберт“.
Брутус, полски щабен офицер, за десет години два пъти изпива до дъно горчивата чаша на поражението — през 1939 г. в Полша и през 1940 г. във Франция. След капитулацията ча Франция той организира там една от първите групи на Съпротивата, която скоро обединява 64 активни участници.
През 1942 г. Брутус е издаден на немците от провокаторката „Котка“ (Матилда Каре). Подполковник Райле от парижкото подразделение на абвера отива при него в затворническата килия и му предлага сделка: Брутус се съгласява да работи в Англия за немското разузнаване, а Райле му обещава да организира бягството му от затвора и да не предава в гестапо материалите за неговата дейност в нелегалност.
Полякът приема предложението и още в затворническата килия те подписват тържествено съответния договор. Райле организира бягството му и „Хуберт“ — такъв псевдоним му дават в абвера — се връща в Съпротивата, а след това го прехвърлят във Великобритания. В Лондон обаче той незабавно се свързва с МИ-5, разказва своята история и става Брутус — един от най-ценните двойни агенти в системата на „XX комитет“.
В Англия Брутус служи като подполковник в полската ескадрила на ВВС и продължава да поддържа тясна връзка с абвера под името Хуберт. Всъщност вместо него това прави един от сътрудниците на комитета по дезинформация. За издигане авторитета на Хуберт пред абвера осигуряват на поляка съответното (разбира се, фиктивно) положение, даващо му възможност да предоставя на германското разузнаване „важна“ информация. Той се издига все по-високо по стъпалата на служебната стълба и накрая докладва на Райле, че е назначен за офицер за връзка между полския генерален щаб и щаба на американския генерал Омар Брадли в Лондон.
Сега според замисъла на авторите на плана „Фортитюд“ на Брутус му предстои да убеди германците, че уж след като английската групировка на Монтгомери дебаркира в Нормандия, за да отвлече вниманието, първа американска група армии под командуването на Брадли ще нанесе решаващия удар в района на Па дьо Кале. По такъв начин конкретната задача на двойния агент била да внуши на противника мисълта, че съюзниците възнамеряват да осъществят нахлуването на няколко етапа, и да представи главния удар за отвличащ.