Какво е положението със Съветския съюз ли? Много труден обект, но с Полша и Франция всичко е наред.
Англия ли? „Не, шпиони в Англия не ни трябват“ — заявява Хитлер. Неговата политика на сближаване с Великобритания вече дава своите плодове: през юни е подписано военноморско споразумение с правителството на Болдуин, а скоро ще бъде сключено споразумение и по някои други въпроси.
САЩ ли? Хитлер свива рамене. Съединените щати са далече и малко се интересуват от европейските работи. Канарис е доволен, че Хитлер не му забранява да извършва разузнавателна работа в Америка. По това време, когато още само проявява старание да разшири и укрепи агентурната си мрежа във Франция, Дания, Белгия, Холандия, Люксембург и Чехословакия, той вече разполага в САЩ със силна резидентура от дванадесет агенти, включително няколко много важни липа. Ръководи ги разузнавач с прозвището „Секс“. Неговите усилия след време превръщат Съединените щати в изключително перспективен обект на германския шпионаж, особено в такава важна област като авиацията.
Германските милитаристи още през 1926 г. започват тайно да възраждат военната си авиация, създавайки за тази цел специално военноавиациопно бюро — Флигерцентрал — начело с майор Хуго Сперла, който по-късно става маршал.
Германската авиационна промишленост, ограничена тогава от твърди рамки, не може да осигури снабдяването на своята военна авиация, затова са изпратени в чужбина агенти за закупуване на всичко, което може да се купи. Съединените щати привличат особено вниманието на агентурата — там вече са се появили съвсем нови типове самолети, жироскопи и автоматични бомбардировъчни мерници, прибиращи се в полет колесници и други изобретения като авиохоризонти, четири-лопатни въздушни витла, подобрено гориво.
Някои неща германците успяват да купят, но след това става ясно, че по-голямата част от необходимите им материали, особено произвежданите за военноморския флот на САЩ, представляват тайна и не се продават. Във връзка с това абверът, тогава възглавяван от полковник Фриц Хемп, получава задачата да се сдобива с всичко по нелегален път. Възлага му се да из-прати в Ню Йорк разузнавач, който да създаде аген-турна мрежа специално за събиране на сведения за военната авиация.
Изпратеният от Хемп агент пристига в Ню Йорк на 27 март 1927 г. Прилично, но скромно облечен, среден на ръст, с външност, която с нищо не биеща очи, той изглежда обикновен във всяко отношение. Според германския си паспорт това е Вилхелм Шнайдер, роден през 1893 г. във Вецлар, женен, по професия акордьор на пиана. Той пристига в Съединените щати като хиляди други емигранти уж да търси по-добър живот. След кратка проверка от чиновниците на емиграционната служба и митничарите Шнайдер слиза на брега и из-чезва в огромния град на другия бряг на Хъдсън. Като пчела, която загива, след като е ужилила някого, „Вилхелм Шнайдер“, едва напуснал кабинета на инспектора на емиграционната служба, завършва съществуването си, за да възкръсне под друга хитроумна маска. Той сменя много фамилни имена, през следващите осем години е известен като Вили Мелер, Уилям Секстън, Били Лонкис и т.н., но най-често се подвизава под името Уилям Лонковски.
Всъщност Лонковски нито е Шнайдер, нито е силезиец по рождение, както е отбелязано в първия му фиктивен паспорт. Квалифициран конструктор, през време на Първата световна война той служи като механик във военната авиация. След демобилизирането си не може да си намери подходяща работа в германската авиопромишленост и се връща в райхсвера, където именно абверът го завербува.
През 1922 г. във връзка със задача на тази организация той прекарва известно време във Франция, където се запознава щателно със състоянието на френската авиация. След завръщането си представя доклад, който се оказва толкова ценен, че веднага го прехвърлят в резервите с оглед на някоя особено важна задача, която да съответствувала на изключителните му способности. Такава възможност се представя през 1926 г., когато Хемп му предлага да замине в САЩ и Лонковски с удоволствие се съгласява. Преди заминаването си той получава книжен шифър, прозвището „Секс“ (първите четири букви на едно от многобройните му фамилни имена), а цялата му мисия получава названието „Секс“, макар естествено да няма никакво отношение към секса. На Лонковски определят месечно възнаграждение от 500 долара — за онова време значителна сума, но страшно мизерна, ако се вземе под внимание характерът на задачите, възложени му от абвера (информация за новия двигател на Смит, който уж развивал мощност, два пъти по-голяма от мощността на всеки от съществуващите тогава двигатели; за двигателя с въздушно охлаждане, преминаващ изпитания в авиозавода „Феърчайлд“ на Лонг Айлънд; за самолетното витло на Микарт, изобретено от фирмата „Уестингхауз илектрик“, и т.н.). Всъщност Лонковски получава за задача „да освети“ цялата авиационна промишленост па САЩ, което, общо взето, не е по силите на един човек.