Преди Брутус да бъде прехвърлен в Англия, германците го снабдяват с портативна радиостанция, с която по-късно започва да работи радист на МИ-5. Ако се съди по бележките и личното дело на Брутус, информацията, изпращана от мнимия агент на абвера (поточно от негово име), обикновено получавала висока оценка от страна на разузнавателното управление на германския генерален щаб.
Малко преди нахлуването в Нормандия Брутус съобщава в абвера, че от щаба на генерал Брадли е преместен в щаба на върховния главнокомандуващ генерал Айзенхауер. През май 1944 г. той изпраща на Рай-ле седем донесения, признати от германското разузнаване за отлични. „Сведенията, получени от този агент — се казва в специална бележка, — съществено ни помогнаха да си изясним бойната програма на противника“. Това „изясняване“ обаче не донася на германците нищо добро. Информацията на Брутус само затвърдява увереността им, че Нормандия ще бъде второстепенен обект, a главния удар ще бъде нанесен по на север от силната американска армия на Брадли. Това, което става през онези дни сега вече е далечно минало. Седма германска армия, защищаваща Нормандия, на 6 юни е нападната ненадейно и е разгромена най-вече, защото по-силната Петнадесета армия се е готвела да отблъсне десанта на съюзническите войски в района на Па дьо Кале.
Ханс Хансен, след като съобщава на 15 януари 1944 г., че на следващия ден в Лондон пристига генерал Айзенхауер, за да заеме поста върховен главнокомандуващ, изпраща в Хамбург серия донесения за нарастването на темповете в подготовката на „Овърлорд“. През май той всеки ден докладва за концентриране на войски в места, където нищо подобно не става; съобщава за бойна програма, която изглежда точна и правдоподобна, но всъщност е фиктивна; назовава фамилни имена на командуващи, съществуващи само във въображението му; информира, че е посетил Уей в района на Дувър, където уж видял 20 хиляди канадци; Ашфорд, където „констатирал“ присъствието на 83-та американска пехотна дивизия; Фолкстън, където уж била разположена щаб-квартирата на американците и където „забелязал“ много ешелони, препълни с войници, пристигнали от САЩ: Ню Маркет, Тетфорд, Кромер и Норич, където „идентифицирал“ дивизия след дивизия — изобщо, ако му се вярва, свободно се разхождал из зоните, до които никой нямал достъп.
За свои източници той посочва главния маршал на авиацията, някакъв капитан от военноморския флот и високопоставен офицер от военновъздушните сили. В абвера изглежда никой не се е замислял над въпроса, защо тези тъй солидни хора са толкова откровени с младия датчанин и тъй глупаво издрънкват пред него секретите на „Овърлорд“.
Под прозвището „Гарбо“ за англичаните работи и презавербувания от тях агент на абвера В-319 — испанскиятжурналист Луис Калво. Под ръководството на сътрудници от комитета по дезинфорамция той създава за германците „голяма“ агентурна мрежа от две хиляди измислени от него агенти. Германците вярвали напълно на „Гарбо“. Неговата мрежа била наречена „Група Арабал“ и била разделена на три подгрупи: „Аларик“, „Бенедикт“ и „Дагоберт“, чиято единствена задача според замисъла на „XX комитет“ била да дезинформират германците относно мястото и времето на нахлуване на съюзниците. Ето непълния списък на тези „агенти“, направен въз основа на личните им дела в архивите на абвера, а също и преценка за работата им от германското разузнаване в навечерието на англо-американския десант в Нормандия;
В-217 — работи в Бедфорд в САЩ; задоволително.
В-303 — канторски чиновник в Лондон сигурен, но може да изпълнява само прости поръчения.
В-305 — търговски пътник от югоизточна Англия; проверен и сигурен.
В-308 — бизнесмен от Лондон; очевидно сигурен.
В-314 — канторски чиновник; проверен и сигурен.
Операция „Гарбо“, започнала през април 1942 г., напълно се разгърнала през пролетта на 1944 г., както и била запланирана от ръководещите я сътрудници в комитета по дезинформация, т.е. около времето, когато „напълно организираната“ мрежа на „Гарбо“ от несъществуващи агенти трябвало усилено и систематично да снабдява германците с неверни данни относно подготовката на нахлуването. Освен самия „Гарбо“ и членовете на неговата група са предавали за Германия информация от онези райони на Англия, кьдето уж се концентрирали съюзнически войски.