Естествено германците не са се доверявали изцяло на агентурните сведения. „Бойната програма на противника“ се е правела въз основа на данни от авиоразузнаването, от радиоподслушванията, изучаването на заловените документи, разпитите на военнопленниците, от информацията, получена от дипломатическите представителства на неутралните страни във Великобритания. И все пак агентурната информация се е ползвала с най-голямо доверие, при това често въпреки такива безспорни доказателства като снимките, направени от разузнавателните самолети на Луфтвафе.
Към май 1944 г. в преценките на немците за създалата се обстановка преобладава предположението, че съюзниците ще нанесат главния си удар в района на Па дьо Кале и че преди или след него могат да бъдат проведени за отвличане на вниманието операции в Норвегия, на френския средиземноморски бряг, дори в Португалия и „може би в Нормандия и Бретан“. Рундщедт, който още през октомври 1943 г. смята Нормандия за един от най-заплашените участъци, тъй като „на съюзниците ще са необходими такива големи и просторни пристанища като Харбър и Шербур“, сега се съгласява с извода, че нахлуването ще стане именно в района на Па дьо Кале.
Датата на десанта на съюзниците продължава да бъде тайна за германците. Командуващият германските военноморски сили във Франция вицеадмирал Кранке на 4 юни в поредната си преценка за обстановката изказва следното съображение: „Съмнително е противникът вече да е успял да съсредоточи достатъчно количество кораби за прехвърляне на войските си за нахлуване.“ На 5 юни неговото твърдение се поддържа и от Рундщедт в ежеседмичната му сводка, завършваща с извода: „Засега не съществува опасност от незабавно нахлуване.“
Ето защо на Западния фронт цари спокойствие. През нощта срещу 5 юни Кранке отменя патрулирането на Ламанш от военноморските патрули. На офицерския състав се разрешават кратки отпуски. В Рен командуващият Седма армия назначава на 6 юни военна игра за офицерите. На 5 юни Ромел напуска своя щаб и заминава за Тюрингия.
Заместникът на Йодл генерал Варлимонт в спомените си, публикувани през 1962 г., пише:
„На 5 юни 1944 г., т.е. едни ден преди десанта на съюзниците, германското военно командуване нямаше и най-малка представа, че се намира в навечерието на едно от най-важните събития на войната. Цяло денонощие 5 хиляди кораба са се движили към брега на Нормандия, но не бяха взети никакви мерки, които да дадат възможност те да бъдат открити навреме.“
И все пак, въпреки взетите най-строги мерки за маскировка и колосалната кампания за дезинформация, немците получават съобщение, което по най-безспорен начин свидетелствува, че нахлуването ще се състои в най-близките дни, ако не и часове. Варлимонт пише:
„Ние не знаехме, че още през януари 1944 г. на адмирал Канарис е станал известен текстът на двете части на радиосъбщенито, което е трябвало да се предаде от Англия в навечерието на нахлуването като сигнал за френското движение на Съпротивата да приведе своите сили в състояние на готовност. На 5 юни разузнаването информирало Йодл, че привечер службата за безопасност на Петнадесета армия уловила втората част на съобщението. Но никакви изводи от това не последваха.“
Както твърди Варлимонт, никой от тези, на които текстът на съобщението е станал известен, включително и Йодл, не му обърнал и най-малко внимание. „Може би — заключава Варлимонт, — за разлика от адмирал Канарис, който по това време вече е в немилост и е сва-лен от поста си, те не са осъзнали важността на полученото предупреждение.“
Варлимонт не е съвсем прав, положението е било малко по-различно. Тъй като този епизод представлява определен исторически интерес, аз предприех специални издирвания в заловените архивни материали на генералния щаб на германските сухопътни войски и открих автентични документи, хвърлящи светлина върху тези обстоятелства. Абверът е предал на върховното командуване конкретни данни, даващи възможност да се определи датата на нахлуването. Документите се оказаха три. Първият от тях е не от януари 1944 г, както твърди Варлимонт, а от октомври 1943 г., вторият — от 2 юни 1944 г., а третият — от 4 юни 1944 г.
И трите документа са били изпратени от парижкото подразделение на абвера, по-конкретно от подполковник Пайле, ръководещ операциите против френското движение на Съпротивата. В първия документ се съобщава, че на 3 октомври е арестуван „един от лидерите на ръководената от Англия диверсионна организации. При разпита арестуваният съобщил, че за оповестяване на предстоящия десант на англичаните и американците във Франция е приета следната парола: