Гулич предава на абвера множество строго секретни информации и материали за военноморския флот на Съединените щати, включително чертежи па няколко строящи се ескадрени миноносеца, описание на снаряд със сълзлив газ, чертежи на самолета „Боинг П-26“, характеристики на хидролокатор, на различни типове морски оръдия и снаряди, образци на кабели и т. п. Най-ценната информация, която Грайбъл получава от него е един меморандум от четири страници със заглавие „Експерименти с височинни ракети в САЩ“, с най-подробно описание на трудовете на професор Р. Годард. В продължение на една година Гулич представя още шест доклада на тази тема и дори отива в щата Ню Мексико, където наблюдава едно от първите изстрелвания на ракети. В последния си доклад за ракетите от 7 декември 1936 г. Гулич отговаря на въпроси за ох-лаждащата система на камерата за взривния заряд, съобщава датите на бъдещите експериментални изстрелвания на ракети и предава формулата на течното гориво използвано от Годард в ракетите.
Работите вървят толкова успешно, че през юни 1937 г. Файфер повиква Грайбъл „в отпуск“ в Германия. В разговора, анализирайки дейността на абвера в САЩ, Файфер заявява:
— Никой освен Вас, господин докторе, дори не може да си представи колко задълбочена и всеобхватна е нашата работа в Щатите. По-късно, след като е арестуван, Грайбъл съобщава, че те разговаряли за създаването на резидентура в Монреал за работа в Канада и Нова Англия, обсъждали дейността на шпионските групи в Нюпорт-Нюс, Бостон, Буфало, Бристол, Филаделфия, Сан Диего, Сиатъл и Бат в щата Мен. Файфер впоследствие разказваше, че освен резидентурата „Илберг“, в Америка той разполагал и с друга агентура, включително „две прекрасни момчета в зоната на Панамския канал“. Един от неговите хора имал свободен достъп във всички военни учреждения и бази на американската армия и бил в Центъра на военно-химическата служба в щата Мериленд. Друг работел във Вашингтон в апарата на един от сенаторите, а трети действувал в най-близкото обкръжение на президента Рузвелт. Според думите на Файфер този агент съобщил подробности за тайното съвещание в Белия дом, където се обсъждали недостатъците на американските военни кораби и необходимостта от съществени изменения в тяхната конструкция. Агентът, който работел в лабораторията на свързочните войски във Форт Монмаут, щата Ню Джързи, предал чертежите на съвсем новото зенитно оръдие, още преди те да стигнат до Вашингтон. Според Файфер Грайбъл му казал: — Във всеки стратегически пункт на Съединените щати ние имаме поне един разузнавач. Във всеки военен завод и във всяка корабостроителница в Америка действуват наши агенти, при това някои от тях заемат ключови постове. Американците не могат да набележат построяването на военен кораб, да разработят нов тип самолет или някакъв нов уред, без ние веднага да разберем това.
Тогава, по враме на разговора си с Грайбъл, Файфер сякаш в заключение на разговора изразил убеждението, че за цялата история на шпионажа абверът осъществил най-ефикасното и безупречно подготвено разузнавателно нахлуване във велика държава. И това не е самохвалство. Способността на немците да измъкват от американската авиационна промишленост практически всичко необходимо за развитието на собствената си военна авиация довежда до това, че около 1939 г. Германия притежава достатъчно мощно луфтвафе. Без помощта на агентурата в САЩ за обновяването на германските ВВС щеше да е необходимо много повече време и Хитлер нямаше да може да започне войната през септември 1939 г.
Операция „Краун“
Около 1938 г. германците разполагаха в САЩ, с десетки шпиони повече, отколкото в която и да било друга страна, с изключение на Полша и Франция. Техните разузнавачи в Ню Йорк често посещаваха евтините кафенета по „Тайме скуеър“, близо до кейовете на пристанището, през което преминаваха тайните им канали за свръзка.
Полупияният Карл Шлютер посрещаше новата 1938 г. в кафене „Максъл“ заедно със своите приятели и с любовницата си Йохана Хофман — фризьорката от лайнера „Европа“. Най-важна фигура сред събралите се бе един мрачен човек на около тридесет години, с дълбоко хлътнали очи и с черна, сресана назад буйна коса. Шлютер много пъти вдига тостове за Новата година, която според него обещавала много хубави неща, особено благодарение на чернокосия човек, когото той нарича „Тео“ и от време на време потупва по ра-мото.