Пакетът се получава в пощенското отделение на централната гара едва на следващия ден. Румрих научава за това по телефона.
— Прекрасно — казва топ. — Препратете го във вашия клон на „Варик стрийт“. След половин час ще бъда там.
Известно време Румрих дебне разсилния около пощата на „Варик стрийт“, но той не идва. Тогава Румрих звъни в пивницата „Кралски замък“ на „Хъдзън стрийт“ и моли обадилата се по телефона жена да получи пакет на името на Едуард Уестън. След един час той пак звъни в пощенския клон на „Варик стрийт“ и като разбира, че пакетът е налице, нарежда да го препратят в „Кралски замък“.
След около петнадесет минути, когато Румрих вече седи в пивницата на чаша бира, се появява куриер с униформа на пощенец и предава на сервитьорката пакет. Румрих веднага излиза на улицата и извиква играещия наблизо малчуган.
— Виж какво, момчето ми — обръща се той към него. — Ето в тая пивница е оставена за мен една малка пратка, но аз, знаеш, задлъжнях на бармана. Ето ти два долара — иди я получи, а рестото остави за себе си.
Румрих е арестуван в момента, когато момчето му връчва пакета. Разпитът на шпионина в полицията е без всякакъв резултат. Полицаите задават на Румрих най-шаблонни въпроси и изобщо не знаят как да се държат с него, тъй като опитът да получи 35 непопълнени паспортни формуляра не може да се смята за пре-стъпление. Още малко и агентът на абвера, на когото винаги му е вървяло, ще се измъкне сух от водата. Полицаи и чиновници от Службата за сигурност на Държавния департамент Фич и Табс разпитват Румрих три дни — на 16 (в деня на арестуването му), на 17 и 18 февруари, но безрезултатно.
Тези, които най-много се интересуват от Румрих научават за арестуването му едва на 17 февруари сутринта от обърканата бележка във вестник „Дейли нюс“, където се казва, че е арестуван някакъв луд, който се опитвал да получи формуляри-молби за издаване на паспорт. Минават още два дни, преди да бъде предаден Румрих на ФБР.
На 19 февруари Румрих капитулира. Разследваното води специалният агент на ФБР Тароу. Като дава на Румрих копия от писмата, подписани с „Краун“, той изкрещява:
— Престани да се правиш на идиот! Ще ти кажа кой си: ти си мистер Краун, страшно важен немски шпионин!
Румрих, като чува името на своята група, трепва и опулил очи.
— Е, добре, мистър Тароу — качва той. — Вие победихте. Позволете ми да се срещна с жена си и да и помогна да замине при своите, а след това ще ви кажа всичко.
В Бремен Файфер научава за провала на Румрих едва на 27 февруари, т.е. след като ФБР е съобщило за арестуването му. Но Файфер не знае при какви обстоятелства е станало това. В един разговор с мен, вече след войната, той ми каза, че Румрих се провалил при опит да отвлече полковник Елгин.
— Беше му хрумнала идиотската мисъл — твърдеше Файфер — да примами на среща един от най-старите американски офицери и да получи от него мобили-зационните планове. Офицерът отишел на срещата, но заедно със сътрудници на ФБР.
Тук, разбира се, Файфер грешеше, но беше прав, когато добави:
— Веднага, след като бил арестуван, Румрих назовал фамилните имена и адресите на всички агенти, които са му били известни.
Арестуването на Румрих дава своите последици. В хода на разследването става известно за съществуването на Уилям Лонковски, избягал три години преди това; провалят се двамата негови главни агенти Ото Фос и Вернер Худенберг, смъкната е маската на доктор Грайбъл; разобличаването на Шлютер и арестуването на Йохана Хофман, която понякога изпълнявала вместо любовника си задълженията на куриер, нанася сериозно поражение на създадената от Файфер през 1935 г. и блестящо действувала система за куриерска връзка. Съдът намира за виновни всички арестувани агенти на резидентурата на Румрих и Грайбъл, а по отношение на Файфер същото заключение е издадено задочно.
Все пак, ако се съди по материалите на процеса и по книгата за делото на Румрих, публикувана по-късно от Тароу, ФБР почти нищо не научило за централния апарат на абвера и — което е още по-важно — на този етап се оказва неспособно да разкрие ядрото на шпионските групи на абвера в САЩ. Както по-късно Файфер се хвалеше, „неговата организация всъщност се запазила напълно“. Провалянето на Румрих накарва немците да действуват по-предпазливо и фино. Ето защо не е чудно, че германската агентура продължава безнаказано да работи още три години, а в някои случаи и повече.