Уинтърботъм се връща в Лондон заедно с Лоерцер, който докладва на Розенберг, че Уинтърботъм представил в щаба на ВВС „блестящ доклад“ за нова Германия и го запознал с един от ръководителите на авиационната фирма „Бристол“ — Бартлет, който се съгласил да поддържа негласни делови отношения с тайно обновяваните Луфтвафе. И в това няма нищо чудно. Още тогава, когато Версайският договор бе изцяло в сила, английските военни индустриалци открито предлагаха на Третия райх своята продукция, включително типове въоръжение, забранено от договора.
Роп продължава да укрепва дружбата си с Уинтьрботъм, като се надява „да проникне още по-дълбоко“ в Министерството на авиацията. В своя дневник от 11 юли 1934 г. Розенберг отбелязва, че неговият човек, т.е. Обермюлер, посетил Лондон, където бил посрещнат радушно от Уинтърботъм и имал „много резултатни разговори“ с министъра на авиацията лорд Лондъдъри и с майор Бойл от разузнавателното управление на ВВС. Обермюлер се завръща с приятни новини. Той докладва на Розенберг, че прогерманските кръгове в Министерството на авиацията се опитват да постигнат назначаване на Уинтърботъм за военновъздушно аташе в Берлин на мястото на заемащия тази длъжност полковник от авиацията Ф. П. Дон, който, според думите на Обермюлер, „съвсем не може да се ориентира в германската действителност“ и изпраща в щаба на английските ВВС „крайно враждебни по отношение на Германия доклади“. Назначаването на Уинтърботъм не става той уверява своите германски приятели, че в Берлин ще бъде изпратено ново аташе, „наше момче, на когото германците ще могат да се доверяват и да показват всичко, в замяна на което той, Уинтърботъм, ще организира «същите пътувания на германското военно аташе из Англия». След известно време полковник Дон наистина е отзован от Берлин. ВВС на Германия, твърде заинтересовани от постигането на «взаимно разбирателство» с английските ВВС, се съгласяват с предложението на Уинтърботъм. За да се избягнат непредвидени случаи, които биха могли да компрометират толкова важния канал за връзка и информация и да бъде той запазен в тайна дори от тогавашното военновъздушно аташе в Лондон генерал-майор Венигер, в германскою посолство във Великобритания е изпратен специален разузнавач с паспорт на обикновен дипломат. Негово задължение е да поддържа връзката между Уинтърботъм и началника на разузнавателното управление в щаба на германските ВВС майор Шмидт.
През септември същата година в Берлин пристига представител на дирекцията на авиационната фирма «Бристол» Бартлет с препоръчително писмо от Уинтърботъм. Той заявява на Розенберг, че командуването на английската военна авиация «е готово да оказва всяческа помощ на германските ВВС и Министерството на външните работи на Великобритания няма да знае нищо за това». Розенберг предава съобщението на заместник-министъра на авиацията генерал Милх, но той не само се отнася с нескрито недоверие към думите на англичанина, но поставя под съмнение пълномощията и искреността на Уинтърботъм. «Ще повярвам — казва той, — когато готовността на Великобритания да сътрудничи с нас без знанието на Министерството на външните работи бъде писмено потвърдена върху бланка на Министерството на авиацията.» Такова потвърждение Розенберг не може да представи. Така Уинтърботъм става една от причините за разпрата между бюрото на Розенберг и групата на Милх.
През декември Розенберг се оплаква на Хитлер, че «бюрократите от Луфтвафе» поставят под заплаха не-говия безценен таен канал за връзка с Министерство-то на авиацията на Великобритания. По указание на Хитлер Гьоринг се заама с разследване на положението и стига до извода, че офицерите на Милх, за разлика от шарлатаните и дилетантите на Розенберг, не само не поставят под заплаха“ този канал, но дори го превръщат във важно средство за постигане на „взаимно разбирателство“, към което се стремят и двете страни. Става очевидно, че по-нататъшното участие на Розенберг и Роп е нежелателно и работата изцяло преминава в ръцете на професионалистите военни. В края на 1936 г. Министерството на авиацията на Великобритания официално предлага на Луфтвафе — и германците се съгласяват — да си разменят информация и посещения. Това безпрецедентно взаимно шпиониране продължава до 1937 г., т.е. в продължение на две години, след като през март 1935 г. Хитлер обяви за създаването на германски ВВС. Това беше открита подигравка с чл. 198 на Версайския мирен договор, който забраняваше на Германия да притежава военновъздушни сили — както сухопътни, така и морски. През това време Розенберг, отстранен от участие в укрепването на връзките с английските ВВС, се връща към тъй любимата си тайна дипломация и продължава да плете в Англия политически интриги. Роп най-после прониква в най-високите кръгове на английското общество и смайва своя шеф Розенберг с нов триумф. Той изпраща от Лондон строго секретно съобщение, че успял да получи съгласието на „политическия съветник на крал Георг V“ да бъде таен емисар на Хитлер и по такъв начин да организира, както по-късно се изразява Розенберг, „пряк канал за връзка с Бъкингамския дворец“. Този контакт е толкова секретен, че Роп не се решава да съобщи подробностите по пощата и през фев-руари 1935 г. пристига в Берлин, за да доложи лично на Розенберг, че неговият нов агент не е кой да е, а херцог Кентски, по-малкият син на Георг V. Те вече имали няколко тайни срещи, като едната от тях продължила до късно след полунощ. Всичко чуто от Роп прави такова силно впечатление на Розенберг, че той веднага се отправя към Хитлер, за да се похвали с изключителния си успех. Като взех под внимание деликатния характер на тази история, опитах се много грижливо да я проверя, но резултатите от проверката само частично потвърждават твърденията на Роп. Херцог Кентски наистина се срещал с Роп по предварителна уговорка и е знаел, че той е немски агент, но те са имали не „няколко срещи“, а само една — на 23 януари 1935 г., при това наистина са разговаряли до разсъмване. Херцогът е потвърдил пред Роп, че Англия се е примирила с решимостта на Хитлер отново да въоръжи Германия, а после? Какво представляват новите господари на Германия? Непоравими агресори ли са или още могат да бъдат опитомени и убедени да действуват в съответствие с общоприетпте политически и дипломатически норми? Какви са истинските цели на Хитлер, Хес, Гьоринг, Гьобелс?