За разлика от доста повърхностната военна информация, получавана от немското военно разузнаване, политическата информация от Англия се отличавала с точост и достоверност, което се обяснява най-вече с помощта, оказвана от високопоставените приятели на немските агенти.
Мисията на Форт Белведер
Март 1936 г. Хитлер се вижда с Канарис по-често откогато и да било след идването на адмирала в абвера. От дневника за срещите на Хитлер става ясно, че между декември 1935 и март 1936 г. той се е срещал с Канарис 17 пъти и винаги само на четири очи. Толкова зачестилите разговори се обясняват с бързото развитие на събитията в Европа. Канарис е информирал Хитлер за свързаните с тях инициативи на абвера.
1935 г. се характеризира с редица изключителни събития. На 7 март след плебисцит Саарската област отново е включена в състава на Германия. В резултат на англо-германското споразумение от 18 юни Германия получава правото да построи военноморски флот с общ тонаж една трета от тонажа на британските военноморски сили.
Дойде краят и на старата вражда с Полша след като фюрерът смая света, подписвайки с Пилсудски договор за дружба. Хитлер отказа да изпълнява Версайския договор за разоръжаване, наруши по този начин крехкото равновесие в Европа и принуди другите страни да предприемат незабавно контрамерки. На 2 май 1935 г. Франция и Съветският съюз парафираха своя договор за взаимопомощ. Две седмици по-късно такъв договор бе подписан също между СССР и Чехословакия.
Реакцията на Хитлер е незабавна и бурна. Той решава да изпрати войски в Рейнската демилитаризирана зона и заповядва на генерал Бломберг да започне щабна подготовка за нахлуване. Според чл. 42 и 43 на Версайския договор на Германия е забранено да държи или да строи военни укрепления в демилитаризираната зона, на левия бряг на Рейн и в 50-километровата ивица на десния му бряг, а също да държи или съсредоточава тук въоръжени сили, да прави военни маневри и т.н. През 1925 г. тази забрана е потвърдена с Лон-корските договори, под които стои и подписът на Германия.
Група специално подбрани офицери, задължили се да спазват строга секретност, бързо разработват плана па операцията, получила кодовото название „Schulung“ („Упражнение“), и на 16 юни 1935 г. полковник Йодъл го представя за разглеждане на Съвета за отбрана. Налага се обаче осъществяването на плана да се отложи. Хитлер не иска да рискува с една толкова агресивна акция без някакви благовиден предлог. От друга страна, военният министър Бломберг многократно докладва на Хичлер, че неговите генерали не са уверени в успеха, като имат предвид, че райхеверът е все още слаб и недостатъчно въоръжен за авантюрата, която, както те подозират, Хитлер смята да предприеме.
На 26 декември Канарис докладва на Хитлер, че щабът на френската и английската армия започва преговори за координиране на действията си в случай че в Рейнската област възникне тревожно положение.
На 11 февруари 1936 г. френският кабинет включва в дневния ред на Национално събрание въпроса за ратификацията на вече парафирания договор със Съветския съюз.
Същия ден Канарис моли Хитлер да го приеме и му съобщава току-що получената от парижкия резидент информация. Щом Канарис излиза, Хитлер веднага повиква Бломберг и му заповядва да се подготви за започване на операцията „Упражнение“ в най-близко време. На 27 февруари Бломберг докладва, че подготовката е завършена, и получава нареждане да пристъпи към осъществяването на набелязания за 7 март план. На 2 март, пет дни преди тази дата, Бломберг предава заповедта на фюрера на началника на генералния щаб генерал Бек и на главнокомандуващия генерал Фрич. Фрич заявява, че за подобна авантюра той разполага само с 35 хиляди войници и офицери, от които може да се формира само една боеспособна дивизия. На свой ред Бек твърди, че французите могат бързо да мобилизират 20 прекрасно въоръжени дивизии и да разбият слабите части на Фрич. Генералите информират Хитлер за своите съмнения, но той отговаря:
— Зная какво правя. Имам абсолютно сигурни сведения, че французите няма да изпратят срещу нас нито един войник. Но вие ще се убедите не само в това. Ка-то освободим Рейнската област от версайското иго, ние ще поставим света пред свършен факт и с това въпро-сът ще бъде изчерпан.
Непосредствено след това започва тайното придвижване на германски войски към границите на Рейнска об-ласт. Към изходните пунктове войските се прехвърлят батальон по батальон, за да понесат минимални загуби, ако французите неочаквано предприемат контраатака. Командирите на челните части получават запечатани пликове със заповед да се оттеглят незабавно, щом се натъкнат дори на челни патрули на френско-английски войски. Между другото службата за дешифриране на германските ВВС, която разчита френския дипломатически шифър, редовно представя текстове на заловени и дешифрирани телеграми на френския посланик в Берлин Франсоа Понсе. Още от ноември 1935 г. Понсе на-стойчиво предупреждава Париж, че Хитлер възнамерява да използва сключването на френско-съветския договор като повод за окупиране на Рейнската демилита-ризиране зона и само изчаква подходящ момент. На 13 февруари 1936 г. Понсе телеграфира, че Хитлер „под-готвя почвата за поход към Рейнската област“.