Сродникът на английското кралско семейство херцог Карл Едуард Кобургски, който често посещава Лондон и е наречен „нацисткият херцог“ заради близостта си с Хитлер, на когото е агент-двойник. през януари 1936 г., вече след смъртта па Георг V, по лична поръчение на фюрера три пъти разговаря с Едуард VIII. Съгласно донесението на херцога, още щом той повдигнал въпроса, че е желателна една среща между Хитлер и тогавашния министър-председател Болдуин с оглед по-нататъшното укрепване на англо-германските отношения, кралят възкликнал: „И аз самият искам да поговоря с господин Хитлер и съм готов да направя това тук или в Германия. Моля Ви да му предадете това.“ Малко по-късно Едуард моли германеца да запази в тайна техния разговор, тъй като несвоевременното му разгласяване би му попречило да се бори с цялата си решителност за no-нататъшното сближаване между Великобритания и Германия.
В събота, на 7 март 1936 г., почти веднага след като Хитлер заяви в Райхстага, че „ние нямаме териториални претенции кьм Европа“, германските войски навлязоха „за мирна гарнизонна служба в западната провинция на райха“. Както Канарис уверявал Хитлер, френската армия, лишена от подкрепата на англичаните, не направи и крачка към Рейнската демилитарзирана зона. А Лондон пазеше пълно мълчание. Едва в понеделник английският министър на външните работи Идън замина в Париж, но само за да посъветва французите да но бързат и да предадат въпроса за разглеждано в Обществото на народите.
Още на 21 януари 1936 г. Хьош, характеризирайки новия крал, пише:
„Той е дълбоко убеден, че в наше време войната вече не е средство за уреждане на международните спорове. Нещо повече, той е сигурен, че една европейска война ще доведе до разпадане на Европа и до нейното болшевизиране, а следователно и до загиване на цивилизацията. Като остава привъжерник на английските парламентарни традиции Едуард VIII все пак се отнася с дълбоко разбиране към пътищата, по които вървят други държави, особено Германия.“
Като разчита именно на „дълбокото разбиране“ на английския крал относно пътищата, по които върви нацистка Германия, на 9 март вечерта германският посланик се отправя за Форт Белведер на грижливо законспирирана среща с Едуард.
Когато около 9 часа вечерта се връща и посолството, Хьош разказва на съветника-посланик Бисмарк и на представителя на официалната германска телеграфна агенция Хес, че неговите доводи направили „най-благоприятно впечатление на човека с добра воля. какъвто без съмнение е кралят“, и че той успял да убеди Едуард „да ходатайствува пред Болдуин за мир“.
Късно вечерта в посолството се раздава телефонен звън. Хьош бързо вдига слушалката.
— Ало — чува се познат глас. — Вие ли сте, Лео?
— Да, сър.
Според думите на Хес, Едуард казал на посланика:
— Слушайте внимателно. Току-що се видях с министър-председателя. Война няма да има!
По-късно Хитлер изчерпателно характернира ролята на Едуард в събитията от онези дни. Отказът на англичаннте да воюват за демплитаризираната зона, заявява той, се обяснява с намесата на английския крал в критичния момент.
На следния ден, като приема френския министър на външните работи Фланден, Болдуин му казва:
— Ако има дори един шанс от сто вашата, ответна ракция да доведе до война, аз нямам право да въвле-ка в нея Англия… Англия не е готова за война. Кризата преминава. Хитлер не само остава в Рейнската демилитаризирана зона, но и затвърдява положението си.
Ралф Уингръм от Министерството на външните работи на Великобритания, изпращайки заминаващата си с празни ръце френска делегация, измърморва: „Сега войната е неизбежна и тя ще бъде най-ужасната от всички войни.“
Битката на троянските коне
Всеки, който при пристигането си в Англия или заминавето си от нея, е бил проверяван от инспекторите на британската имиграционна служба, ще разбере самочувствието на шпионина, пристигнал с тайна задача. Всъщност тези „инспектори“ са сътрудници на службите за сигурност. „Черните книги“, които те постоянно използват, са пълни с имената на „нежелателните лица,“ по едни или други причини представляващи интерес за английската полиция или за английското контраразузнаване МИ-5. „Черните книги“ съдържат доста подробни сведения и затова изпращаните в Англия разузнавачи прилагат различни хитрости при опитите си да скрият истинското си лице.
Но у немеца, слязъл от парахода на 29 август 1935 г. в Харвич, предстоящата проверка не предизвиква опасения. Той е сигурен, че не фигурира в списъка на международните мошеници. Херман Херц пристига от Хамбург с истинското си фамилно име. Всички сведения в неговия паспорт съвпадат с тези, които той съобщава за себе си на инспектора от имиграционната служба — с изключение на целта на пристигането му.