Друг разузнавателен център се намира в дом № 57, на тихата и уютна улица „Ниуеве Парклааи“, проточила се край един от каналите. На излъсканата до блясък медна плочка до главния вход е означено, че тук се помещава отделът за паспортен контрол на английското посолство. Тук се намира резиднтурата на полковник Вивиан с щат от 11 души. Ръководи я майор Далтън, който, както и Бест, е кадрови разузнавач и ветеран от Първата световна война. Задълженията на негов заместник се изпълняват от някой си Ян, известен още и като Аугустус де Фремери, и като капитан Хедрикс — една доста тъмна личност. Резидентурата си има радиостанция, обслужвана от радистите Инман и Уелш.
Резидентурата на Далтън се състои от голяма група важни агенти, завербуваии най-вече от двамата му помощници. Единият от тях — бившият холандски следовател Вринтен — поддържа важни контакти във всички необходими места. Той работи за английското разузнаване от 1919 г. Непосветените знаят Вринтен като собственик на информационно бюро, занимаващо се с частно издирване и проверка на кредитоспособността на клиентите на различни финансови учреждения, но това е само прикритие за истинските му занимания като вербувач за резидентурата на Далтън и свръзка между него и холандската полиция.
Друг незаменим помощник на Далтън е 30-годишният Джон Хупър, натурализиран британски поданик, по рождение холандец. Той се ползва с пълното доверие на своя шеф и по негово поръчение води списъка на агентурата и отговаря за съхраняването на наличните материали. В неговия списък фигурират 52 главни агенти, без да се смятат многобройните подагенти, работещи предимно в Германия. Резидентурата поддържа тесен контакт с холандското военно разузнаване, чийто началник подковник Оршот е и агент номер 945 на Далтън. По такъв начин сътрудниците на Оршот обслужват едновременно двама господари — и самия него, и Далтън.
През 1938 г. английската колония в Хага е потресена от новината, че на 4 септември Далтън е намерен мъртъв в дома си. Тези, които знаят с какво всъщност се с занимавал той, подозират убийство, но пристигналата в Хага следствена комисия на СИС бързо установява, че Далтън се е самоубил, тъй като е изхарчил за любовницата си две хиляди фунта от секретните средства на резидентурата и не можел да ги възстанови. Сред сътрудниците на холандското разузнаване съществува мнението, че друга причина за самоубийството на Далтън е разобличаването на машинациите му с английските паспорти и входните визи за Палестина, които той продавал на богатите евреи от Германия, бягащи от преследванията на нацистите.
Мястото на Далтън се заема от някой си Чидсън, но скоро се изяснява пълната му негодност и след няколко месеца резидент под прикритието завеждащ отдела за паспортен контрол става майор Ричърд Стивънс, който дотогава се занимавал с примитивно погранично разузнаване в Индия. Стивънс владеел свободно немски, френски и руски език, но в Европа никога не бил работил. „Съгласих се да замина в Хага — твърди той по-късно, — едва след като се убедих, че на моето началство е известно, че ми липсват необходимият опит и подготовка и че се смятам за абсолютно неподготвен за такава работа.“ На Стивънс не само не съобщават истинската причина за смъртта па Далтън, но и не го осведомяват за съществуването на успоредната резидентура на Бест. Пък и агентурата, която сега минава под негово ръководство, му характеризират само в най-общи черти. На Стивънс се казва, че неговото назначаване е предизвикано от необходимостта да се подобрят отношенията с резидента на френското разузнаване в Хага, влошени от предшественика му.
Стивънс бързо се убеждава, че неговата резидентура представлява цяла организация, която работи точно и успешно и постоянно попълва редовете си със завербувани от Вринтен в Германия антифашисти.
Тези, които по онова време следят перипетиите на тайната борба между разузнаванията по оскъдните вестникарски публикации, не могат и да си представят мащабите на шпионажа в Европа през онези години. Със задълбочаването на кризата, предизвикана от заграбването на Австрия, и във връзка със заплахите на Хитлер, отправяни към Чехословакия, англичаните с всички средства засилват вербуването на агентура в Германия. От шестимата агенти, осъдени на смърт в Германия през 1936 г., четирима са английски; десетки агенти, арестувани от немците и очакващи да бъде решена съдбата им, са прехвърлени от англичаните от Холандия и Дания. Разпитите на заловените разузнавачи позволяват на Протце и Фелдман да си съставят известна представа за загадъчната агентурна мрежа, но все още не могат да се доберат до нейните ръководители. Проблясъци на успех се появяват едва през лятото на 1936 г.