Протце съобразил, че най-после пред него се открива възможността, която тъй дълго е очаквал. Той отвел младежа във вилата и му предложил да работи за него. Младият човек съобщил, че фамилното му име Ван Коутрик (а пълното — Фолкерт Ари Ван Коутрик), че работи във фирмата „Мюлер и К°“, но от време на време изпълнява задачи, свързани с проследяване. Този път му възложили да следи „мистър Робъртс“ — така той нарекъл Протце — и да записва номерата на колите, с които пристигат при него посетителите. Ван Коутрик разказал, че получавал от англичаните 200 гулдена на месец (по сегашен курс около 60 рубли — ред.) и компенсация за „служебните“ разхо-ди, макар че за всеки гулден по този параграф му се налагало едва ли не да се бие. Протце предложил на юношата също 200 гулдена на месец, но с гаранция, че ще ги получава, без да става нужда да се стига до бой. Ван Коутрик с готовност се съгласил (защото „обичал немците“ и обещал да информира подробно Протце за всичко, което става в английския отдел за паспортен контрол.
Ван Коутрик попада в полезрението на Вринтен през 1937 г. и като перспективен кандидат за вербуване последният го запознава със своя шеф, тогавашния резидент на СИС в Хага Чидсън. 24-годишният интелигентен холандец се харесва на Чидсън и той го завербува, възнамерявайки да го използва за следене и като свръзка, макар да поема определен риск, тъй като жената на Ван Коутрик е немкиня.
Като начало на Ван Коутрик, получил псевдонима Оливър Кендъл, възлагат да следи германския дипломат Путлиц, опитващ се да установи връзка с английското разузнаване. Путлиц става първият английски агент, когото Ван Коутрик издана на Протце. Без да споменава никакво фамилно име, Протце информира германския посланик в Хага, че „един от помощниците му“ е заподозрян в шпионаж в полза на англичаните. Учуденият посланик, без да знае за кого става дума, споделя неприятната новина със… самия Путлиц и така му помага навреме да избяга в Лондон.
Именно в процеса на развитие на тези събития Ван Коутрик става агент-двойник. Като продължава, както и дотогава, да работи за англичаните, след това той подробно предава на Протце всичко, което научава от тях.
А Протце, без да губи време, се старае колкото се може по-пълно да използва предоставилата му се възможност. Той извиква в Хага Фелдман. Заедно купуват един от онези плоскодънни шлепове, които се движат лениво по мръсните канали на Хага, донасят в него кинокамера и го закотвят на около тридесет ярда от входа за паспортния отдел на английското посолство. Всички посетители на сградата попадат върху лентата, а след това снимките се показват на Ван Коутрик за идентифициране.
След кратко време германците разполагат с почти пълен списък не само на всички постоянни сътрудници на английската резидептура, но и на всички посетители и дори на някои агенти.
И все пак, въпреки че Протце съумява да вмъкне свои хора в резидентурата на СИС в Хага, първа и най-чувствително си изпаща от германците резидентурата на Денси в Копенхаген.
През ноември 1938 г. датчаните, обезпокоени от нарастването на чуждестранния шпионаж в Дания, активизират дейността на своето контраразузнаване и арестуват двама диверсанти — Валдемар Пьоч и някой си Кнуефкен. Те смятат, че арестуваните работят за немците, но на следствието Кнуефкен си признава, че е изпълнявал задачи на англичаните. Сега датчаните с удоволствие биха се отказали от съдебния процес, но съобщенията за арестите вече са се появили в пресата и задържаните трябва да бъдат съдени. Процесът минава при затворени врати, но германците успяват да се сдобият с материалите от разпитите и с признанието на Кнуефкен и да почерпят от тях немалко важни данни за работата на англичаните в Дания и в другите скандинавски страни.
На Протце му хрумва мисълта на всяка цена да открадне Пьоч от датския затвор и да го принуди да му разкаже откровено за английската агентура в Германия. Дори след като датчаните научават за намеренията на немците и разрешават на Денси тайно да измъкне Пьоч с един търговски параход, Протце не се отказва от своята идея и предлага да се изпрати след парахода торпеден катер, който да го плени и да го отведе в някое балтийско пристанище. Тази идея не се реализира, защото Канарис отказва да я санкционира, и Пьоч благополучно е прехвърлен в Белгия. Провалът в Дания принуждава англичаните поне временно да пренесат работата на разузнаването си против Германия в Хага. Но тук продължава да се подвизава Протце, който при това сега разполага и с Ван Коутрик. Винаги настроен скептично, Протце особено в началото не храни илюзии по отношение на младия холандец, още повече че той явно хитрува. Обстановката обаче постепенно се променя, а заедно с нея се променя и самият Ван Коутрик. Той все повече се отдалечава от англичаните и се сближава с германците, отно-шенията му с Вринтен и Стивънс с всеки изминат ден все повече се влошават. Стивънс става все по-стиснат и заядлив при уреждане на сметките, а Протце все по-щедър. Ван Коутрик грижливо крие връзката си с германското разузнаване, като не дава на Стивънс и най-малко основание да го подозира в предателство. И все пак той престанал да бъде английски шпионин, а служел само на немците. Холандецът съобщавал на Протце за всеки английски агент, подготвен за прехвърляне в Германия, за неговата задача, маршрути, скривалища, агентът бивал обезвредяван веднага щом пристигнел на местоназначението си, Стивънс не можел да не забележи странните провали на своята резидентура, но мисълта за предателство не му минавала през ума.