Англичаните грижливо замаскирват връзката си с Крюгер. Като способен инженер той прави няколко ценни изобретения в областта на военноморското дело и продава патентите на английски и холандски фирми.
Доста големите парични средства, които английското разузнаване изплаща на Крюгер, се превеждат по банковите му сметки като пари за продукцията, произведена по изкупените патенти.
Немското контраразузнаване взема Крюгер под негласно наблюдение: поставя микрофони в кантората и дома му, систематично подслушва телефонните му разговори, проверява кореспонденцията му, внимателно наблюдава частния му живот. Но не може да открие никакви компрометиращи материали. Инженерът води съвсем нормален за човек с неговото положение начин на живот — не пиянствува, не играе на карти, няма любовници, не употребява наркотици, по банковите му сметки не постъпват никакви необясними суми, както изглежда, няма скрити източници на доходи.
В края на юни, след като посещава работещите с пълна мощност корабостроителници на фирмата „Блом и Фос“ в Хамбург и разположената там военноморска база, Крюгер предприема обикновено делово пътуване в Холандия. Хупър предварително е разказал на Хискес, че именно по време на тези пътувания солидният джентълмен се превръща в шпионин. Хискес привежда в готовност вече завербуваната агентура в хотелите „Амшел“ и „Индес“ и организира тайно следене на Крюгер.
Този път Крюгер пристига направо в Хага, получава стая в хотела и известно време никъде не излиза. Един от агентите на Хискес, дежурещ на етажа, където е стаята на Крюгер, съобщава, че по пода на стаята му са разхвърляни листове хартия с напечатан на пишеща машина текст. Общо взето, Крюгер запомнял най-съкровените тайни на германския ВМФ, но когато посещавал Холандия, той ги носел в писмена форма, за да ги предаде на английските си господари.
Същата вечер Крюгер вечеря с някаква възрастна двойка в луксозен ресторант. В девет и половина за него пристига кола и той се отправя към една вила в крайморското градче Шевенинген.
Тайният обиск на стаята на Крюгер не дава никакви улики против него. Възрастният човек, с когото той вечерял, се оказва негов делови партньор. Агентът, който го наблюдавал по време на вечеря, не забелязал нищо подозрително. Във вилата в Шевенинген Крюгер прекарва няколко часа и скоро след полунощ се завръща в хотела.
С изключение на времето, прекарано във вилата, нищо в поведението на Крюгер не предизвиква подозрение. Получените за стопанина на вилата сведения също не подсказват нищо. Не ги ли заблуждава Хупър с историята за Крюгер? Хискес вече започва да се страхува че 5 хиляди гулдена са хвърлени на вятъра. И все пак — какво представлява това непонятно пътуване в Шевенинген? Вилата принадлежи на белгиеца Аугустус де Фремери — човек, както се вижда, осигурен, но колкото и да се старае, Хискес не може да по-лучи никакви подробни сведения за него.
— Името Аугустус де Фремери говори ли ти нещо? — пита Протце Ван Коутрик на поредната им среща.
— Разбира се! — моментално отговаря холандецът — Това е Ян, известен и като капитан Хендрикс.
Хендрикс, както вече споменахме, бил заместник на резидента на английското разузнаване, работещ под маската на завеждащ отдела за паспортен контрол.
На 8 юли Хупър получава и останалите 5 хиляди гулдена. А рано сутринта на 7 юли „доктор К.“, всъщност Ото Крюгер, е арестуван в Хамбург и си признава всичко. На 4 септември 1939 г., на другия ден след като Англия и Франция обявяват воина на Германия, Крюгер се самоубива в затвора.
Така завършва първата фаза от операцията на Протце. Английската разузнавателна мрежа, създадена от Далтън е разгромена. Всички негови агенти или са наказани със смърт, или са осъдени и очакват изпълнението на смъртната си присъда, или, временно оставени на свобода, се намират под наблюдение.
„Джони“ предава от „Голф-корт“
През нощта срещу 28 август 1939 г., няколко дни преди да започне войната, в специалния радиоцентър на абвера във Волдорф, недалече от Хамбург, дежури поредната смяна от внимателно подбрани висококвалифицирани радисти. Центърът заема две бетонирани бомбоубежища с десетки звукоизолирани кабини. Във всяка от тях дежури радист с приемник, настроен на вълна с определена дължина. Единствената задача на Центъра е да поддържа радиовръзка с агентите на абвера, разпръснати из цяла Западна Европа. Абверът вече няколко дни се намира във военно положение.