След известно време, когато Оуенс отново се отбива в клуба, Брюнер се приближава до него.
— Помолихте ме да Ви намеря приятели в Германия. Та аз изпълних молбата Ви, намерих Ви приятел. Той е като Вас инженер и много пътува. Предупредете ме, когато следващия път тръгнете за Брюксел, и аз ще Ви помогна да се срещнете. Той се казва Конрад Пайпер.
Оуенс не се съмнява, че Пайпер е човек на абвера. Той бързо си урежда едно делово пътуване до Брюксел и предполагайки, че всеки шпионин, за да си по-качи цената, от самото начало трябва да направи «солидно впечатление», отсяда и най-добрия брюкселски хотел «Метропол». Оттук той се обажда на получения от Брюнер телефон и узнава, че Пайпер ще пристигне в Брюксел на следващия ден и ще отседне по «случайно» съвпадение също в «Метропол».
Срещата се осъществява, но Пайпер се ограничава със следното заявление:
— Моята фирма не ме е упълномощила да сключвам каквито и да било делови сделки, затова Ви препоръчвам да заминете за Хамбург и да се свържете с моята фирма. Ние търгуваме с електрически стоки и убеден съм, че ще се заинтересуваме от Вашите акумулатори, стига те действително да са толкова добри, колкото Вие твърдите. В Хамбург ще бъдете гост на нашата фирма. Обадете се, веднага след като пристигнете, и поискайте да Ви свържат с господин Мюлер. Той е нашият специалист по сухи батерии, а освен това е и много светски човек и ще се погрижи да прекарате приятно времето си.
В Хамбург Оуенс бива приет от «хер Мюлер», който в действителност е капитан Диркс. Събеседницате бързо намират общ език, тъй като прекрасно разбират, че са необходими един на друг. Оуенс предлага услугите си на абвера и Диркс ги приема. След първата среща следват други — в Кьолн, в Брюксел, Антверпен, които Оуенс посещава във връзка с работата на своята фирма.
И все пак Диркс се отнася към Оуепс с известно подозрение, мисълта, че новият агент може да е изпратен от англичаните, не го напуска. Оуенс от своя страна решава максимално да ограничи връзките си с полковник Пил и да работи добросъвестно за немците.
С течение на времето подозренията на Диркс започват да се разсейват, той все по-добре опознава Оуенс и го счита за простодушен и искрен човек. Трезвен или пиян, Оуенс никога не крие своите многобройни пороци и малкото достойнства, своята англофобия и в края на краищата Диркс започва да му вярва дори без особена проверка. Наистина той му поставя няколко при-митивни клопки, каквито обикновено се използват за разобличаването на шпиони или на изпратени от противника агенти, но Оуенс безупречно издържа изпитанието.
На срещите с Диркс Оуенс донася по някакъв «улов»; интересни клюки за високопоставени чиновници от адмиралтейството и Министерството на авиацията, много често техническа информация. Но това далече не е всичко, от което има нужда Диркс. Той се занимава основно с военноморско разузнаване, а Оуенс слабо се ориентира във всичко, което е свързано с военноморския флот на Англия, освен това връзките му в адмиралтейството се оказват повърхностни.
Затова пък Оуенс знае много за английската авиационна промишленост. Неговата фирма доста често изпълнява поръчки на Министерството на авиацията, той самият посещава някои строго охранявани бази на британските военновъздушни сили. На една от срещите Диркс идва заедно с един човек, който се интересува именно от това, с което Оуенс разполага в изобилие. Той го представя като «доктор Рантцау» от експортно-импортната фирма «Райнхолд и К°». Въпреки че Диркс и Оуенс прекрасно се разбират и между тях са се установили доста близки отношения, Диркс все още носи вече ненужната маска на бизнесмен.
Под името «доктор Рантцау» се крие още един офицер от немското разузнаване — капитан Н. Ритер. От този летен ден на 1937 г. Оуенс започва да работи под негово ръководство, като се превръща според оценката на Ритер в първокласен агент.
Самият Ритер също води двойствен живот. За маскировка на разузнавателната си дейност той разполага с поне четири прикрития под формата на четири различни фирми, всяка от които има своя кантора в деловата част на Хамбург. Едната от фирмите се казва «Райнхолд и К°» и Диркс представя Ритер на Оуенс именно като неин представител.
Ритер частично «замразява» Оуенс, с други думи, препоръчва му да не проявява особена активност, преди да възникнат извънредни обстоятелства или война между Германия и Великобритания. Уговарят се, че ще се срещат само от време на време, когато Оуенс посещава Холандия, Белгия или Хамбург по работи на фирмата, а такива работи — за прикритие на техните връзки — ще се осигуряват, както и става по-късно, от немското разузнаване. Заминавайки за такава среща, Оуенс не трябва да взема със себе си никакви секретни материали, а всички събрани сведения да докладва устно. Разрешава му да прибягва до писмени съобщения само ако възникне необходимост незабавно да бъде предадена особено важна информация. За тази цел го снабдяват със специален шифър и с адреса на една «пощенска кутия» в Хамбург.