По време на срещите в Германия Оуенс е обучен на различни технически премъдрости на разузнаването в радиоделото. В края на януари 1939 г. Ритер му изпраща с дипломатическата поща портативна радиостанция последен модел. В съгласие с указанията от Берлин германското посолство в Лондон оставя куфара с радиостанцията в гардероба на лондонската гара „Виктория“, а квитанцията изпраща на „Джони“ на неговия нов адрес. По това време той вече е изоставил жена си и детето си в Хемстед и заедно с новата си жена, германка по произход, живее в Кингстън, район, удобен за раззгръщане на шпионска дейност.
„Джони“ получава куфара с радиостанцията през февруари и без да чака по-нататъшни инструкции от Ритер, разгръща бурна дейност. В споменатата справка на МИ-5 (тя се, пази в делото на „Сноу“) твърде неопределено се казва:
„От края на 1936 г. до началото на войната «Сноу» работеше фактически само за немците. Това се знаеше но не са правени никакви сериозни опити да бъде ограничена дейността му…
В продължение на три години — от 1936 г. до 1939 г. — «Сноу» работеше в Англия като резидент на абвера. Според думите му той убедил немците, че е създал мрежа от 12–15 подагенти. Най-вероятно тя е съществувала само в неговото въображение, въпреки че не можем да твърдим това с пълна сигурност.“
Точно така! Под носа на CMC, МИ-5 и специалния отдел на Скотланд ярд „Джони“ създава в Англия голяма шпионска организация. Днес ние знаем за това от досието на „Джони“, което се е пазило в абвера, и от моите беседи с Ритер през 1967–1970 г. в Хамбург, по време на които му показах фотокопия от кореспонденцията му с Оуенс. Разбира се, успехът не винаги и не във всичко е съпътствувал Оуенс, но той съвсем не е измислял, когато е говорил за своята агентурна мрежа. Поточно тя се е състояла от уелски националисти-екстреми-сти е обхващала 35 важни във военно отношение пункта.
В началото на август, на последната преди войната среща с Ритер в Хамбург, Оуенс получава съгласието на абвера да осъществи разработената от самия него твърде необичайна комбинация. В случай на успех той би могъл да предава на немците шпионски сведения, без да предизвиква никакви подозрения. И наистина Оуенс не само цели две години след началото на военните действия безнаказано работи зад гърба на английското контраразузнаване, но и фактически го превръща в свой съучастник, който му помага да снабдява абвера с важна информация въпреки създадените от войната бариери.
Оуенс пристъпва към осъществяването на своя замисъл наскоро, след като се връща от Хамбург в Кингстън. Съгласно указанията на Ритер той бил длъжен да изпробва получения радиопредавател веднага след като чуе по немското радио една от своите любими песни, изпълнена два пъти под ред. Песента прозвучава в полунощ на 28 август, а в 4.30 Оуенс за пръв път излиза в етера.
За втори път Оуенс сяда зад своя предавател в 4,15 на следващата сутрин. Този път той предава много подробна метеорологическа информация, с всички данни, които биха могли да потрябват на военновъздушните сили и на военноморския флот на Германия: времето в Англия със сведения за температурата, атмосферното налягане, тавана на облачността, видимостта, валежите, направлението и скоростта на вятъра.
По-нататък, освен двата редовни радиосеанса в денонощие, със сведения за времето „Джони“ започва да излиза в етера, често пренебрегвайки конспирацията, веднага щом се появи такава необходимост. Освен ме-теорологическите прогнози за времето, той предава известна военна информация, главно за разгръщането на британските военновъздушни сили, а също така и сведенията, които получава от своите подагенти, работещи на 35 различни места във Великобритания.
Само след три седмици „Джони“ доказва, че е способен на повече, отколкото да събира информация за броя на изтребителите на едно или друго летище или за появяването на заграждения от бодлива тел, например в Дувър. Веднъж, нарушавайки всички правила за безопасност, конто немското разузнаване го е задължило строго да спазва (конкретно, било му е забранено да предава повече от 400 букви наведнъж), той, цитирайки един холандски инженер от филиала на фирмата „Филипс“ в Англия, предава следното съобщение:
„По цялото английско и шотландско крайбрежие се монтират ултракъсовълнови радиостанции за наблюдаване на приближаващи вражески самолети. Твърдят, че уредите в тези радиостанции откриват намиращите се във въздуха самолети, изпращайки насочени и отразяващи се радиовълни, кое-то позволява да се определи разстоянието до самолетите… Подобни радиостанции вече действуват в Сафълк, Есекс и Кент. Те лесно могат да се идентифицират по стоманените или дървени антени с височина 350 и 240 фута. Другите станции се строят… Опитвам се да получа подробности …“