Това е информация от изключителна важност. Става дума за една от тайните, която най-добрите технически специалисти на абвера и на разузнавателното управление на Луфтвафе отдавна вече се мъчат да разгадаят. От 1938 г. англичаните трескаво работят над усъвършенствуването на радиолокатора като най-сигурен уред в системата на ПВО. От своя страна немците също така упорито се опитват да разберат дали някои от радиолокационните станции не функционират. Те и отпреди знаят за установките, за които Оуенс споме-нава; нещо повече, германските разузнавателни самолети ги фотографират от голяма височина още в началото на 1939 г. Но немците нямат никакви сведения нито за това, докъде англичаните са стигнали с радиолокатора, нито за степента на готовност на радиолокационните станции. Съобщението на „Джони“ предизвиква в абвера ефект на избухнала бомба, тъй като той категорично потвърждава, че три от тези станции вече функционират, т.е. установява това, което не са успели да научат нито с помощта на електронно разузнаване, нито чрез фотографиране. Като прочита радиограмата на Оуенс, Канарис заявява, че едва ли германското разузнаване ще получи някога друга толкова ценна информация. На 4 септември поданиците на вражеските държави, които живеят в Англия, и всички заподозрени в нелоялност или във връзки с противника получават нарежданеда се явят в полицията, за да бъдат подложени на проверка в един от 120-те специални трибунала. От 74-те хиляди чужденци, подложени на проверка, 600 са обявени за „съмнителни“ и са интернирани, 6800 — за „недостатъчно сигурни“ и са лишени от права.
Ръководството на английската служба за сигурност представя желаното за действително, когато изразява увереността си, че с помощта на подобии мерки е успяло да обезвреди цялата германска агентура в Англия.
Освен „Джони“ чрез „пощенски кутии“ в неутралните страни с абвера започват да се свързват и други агенти — например У-3529 (една жена от Борнмут), А-3527 (млад англичанин от немски произход, завербуван на времето от Диркс), неговият брат — А-3528, и други.
На 4 септември, същия ден, когато всички поданици на вражеските държави и заподозрените трябва да минат през „ситото“ на специалните трибунали, „Джони“, след като завършва поредния радиосеанс, в 8 часа сутринта се обажда в Скотланд ярд и моли някой от сътрудниците да се срещне с него на гарата „Ватерлоо“. На срещата идва испекторът от специалния отдел Хейгън. Очевидно Оуенс предизвиква у инспектора някакви подозрения и той го арестува. Едва попаднал в затвора, „Джони“ поисква незабавно да го свърже с полковник Пил от „Интелиджънс сървис“ и да повикат представители на МИ-5. На пристигналите сътрудници на контраразузнаването той заявява, че иска да им даде своята радиостанция, и посочва мястото, където тя се пази в неговата квартира. Наистина намират там радиостанцията, докарват я в затвора и… с извинения освобождават Оуенс — естествено след като той демонстрира работата и, свързвайки се от килията с радиоцентъра на абвера във Волдорф. Така започва замислената от Оуенс комбинация.
Дори най-дръзкият шпионин разбира с какъв риск е свързано всяко излизане в етера. След като получава на 28 август сигнала на Ритер да започне радиовръз-ката, Оуенс излиза в етера не толкова, за да изпробва радиостанцията, колкото да провери ефективността на английското контраразузнаване. Всичко минава успешно. Ако англичаните засекат предаването, разсъждава Оуенс (а днес ние знаем, че това не се случило), но не предприемат нищо, значи трупат улики срещу него.
И именно тогава Оуенс решава да започне своята сложна игра, един от чийто епизоди е сцената в затвора. „Джони“ знае че ако агентите на абвера признаят вината си и доброволно предадат радиостанциите си, английските органи за сигурност обикновено ги считат за искрено разкаяли се и не ги подлагат на преследване или ги превербуват, за да предават неверна информация на немското разузнаване. Като се обезопасява по такъв начин, той разчита безпрепятствено да събира не-обходимата на немците информация — лично или чрез своята агентура — и да я предава на абвера по по-сигурен начин, отколкото чрез радиограмите, които могат да бъдат и засечени, и дешифрирали.
По това време в управлението на английското кон-траразузнаване вече работи тъй нареченият „комитет ХХ“, т.е. комитет по дезинформация (на английски „to double cross“ — „Два хикса“ или „два кръста“ — при употреба в глаголна форма означава „излъгвам“, „измамвам.“ — Ред.). Той е създаден със съгласието на централното бюро по дезинформация при кабинета на министрите на Англия. Ръководи се от майор Робертсън, който до края на войната отговаря за всички радиоигри с противника.