Според признанието на един от ръководителите на „комитет ХХ“ — радиосеансът на „Сноу“ от затвора изиграва изключително важна роля в започ-натите от англичаните радиоигри с абвера. И МИ-5, и МИ-6 (така сега се нарича СИС) ни най-малко не се съмняват в честността и искреността на Оуенс и виждат в негово лице особено доверен агент-двойник, който работи само за англичаните. Решено е да се продължи постоянната радиовръзка с немците чрез неговата радиостанция и да им се предава дезинформация с умело вмъкнати в нея истински сведения, за да и се придаде вид на достоверна или поне вероятна. Наистина самият Оуенс постепенно е отстранен от работа с телеграфния ключ и е заменен от грижливо подготвен радист, обучен безпогрешно да имитира радиопочерка на „Джони“.
Но скоро английските господари на „Сноу“, проявявайки необяснимо доверие към човек с толкова подозрително поведение, отиват още по-далече. За предаването си от килията на затвора Оуенс избира текст, който изглежда на англичаните загадъчен:
„Трябва незабавно да се срещна с вас в Холандия. Ще донеса съобщение за времето. Съобщете по радиото град и хотел. Уелс е готов.“
В отговор на недоумяващите въпроси Оуенс обяснява, че Ритер очаква от него съобщения за времето в Англия, а освен това иска да бъде установена връзка с уелските екстремисти, които биха могли да бъдат използвани „специални задачи“. Що се отнася до искането за срочна среща в Холандия, то единствената възможност да се докаже на Ритер, че при Оуенс всичко е благополучно, е да бъдат продължени личните контакти с абверовеца. Белгия и Холандия засега са неутрални. Той, Оуенс, непременно трябва да пътува по работа на своята фирма до Ротердам и Антверпен. Защо пък да не му разрешат по време на тези пътувания да се среща с Ритер и да доставя допълнително дезинформация на „наивните“ немци?
Англичаните приемат доводите на шпионина като съвсем логични. Английското контраразузнаване не само се съгласява да бъдат възобновени деловите пътувания на Оуенс, но окончателно убедено в неговата честност и преданост, фактически ги организира и заплаща всички разходи.
Ритер получава съобщението на „Джони“, предадено от затворническата килия и му определя среща на 28 септември в Антверпен. В живота на Оуенс започва невероятен период, в реалността на който е трудно да се вярва, действието сякаш се развива не в живота, а на страниците на шпионски роман. Той едновременно работи и за англичаните, и за немците, при това нито една от страните не знае с какво се занимава той на територията на противника и само с по-голямо или по-малко доверие изслушва отчетите му.
От време на време Оуенс допуска по някоя грешка, в което няма нищо страшно при такъв обем на работата да ръководи увеличаващите се операции на фирмата и да обслужва двама различни господари; да помни и да не бърка всичките си измислици и хитрини; да бъде „Сноу“ при англичаните и „Джони“ при немците; да води три съвършено различни начина на живот — на бизнесмен, шпионин на едните и шпионин на другите. И въпреки това той успява благополучно да се измъкне от всевъзможните усложнения, при това така ловко, че всички остават доволни и са в блажено неведение за истинския характер на бурната му дейност.
Оуенс изчева от Лондон сутринта на 28 септември и след няколко часа вече се среща с Ритер в Антверпен в конспиративна квартира. На въпроса на Ритер, как англичаните са му разрешили да напусне страната във военно време, Оуенс отговаря, че операциите на неговата фирма в Белгия и Холандия са били признати за важни за военните усилия на страната и за получаването на така необходимата й твърда валута. Ритер не се усъмнява.
И веднага, по време на срещата, без да обяснява на Ритер, че съобщенията, които той е предал от Англия, са подготвена от МИ-5 дезинформация, Оуенс се заема отново да ги редактира, като отсява измислиците и лъжата и оставя само истинските факти. Подобни операции той прави и по-нататък, на следващите срещи, като по такъв начин използва английското контраразузнаване, за да снабдява врага с важна информация. На 22 октомври например, на поредната среща, този път в Брюксел, освен другата ценна информация Оуенс съоб-щава на Ритер: местонахождението на щаба на военновъздушните сили на английския експедиционен корпус във Франция — недалече от Страсбург; разположението на аеростатните заграждения, прикриващи центровете за връзка на военновъздушните сили и военноморския флот на Великобритания — край Портсмут; разположението и количеството на прожекторите части, придадени към бреговата отбрана в Уест Хартълпул; местонахождението на складовете на военновъздушните сили в Дидкот с три хиляди двигателя и данни за бързото им откриване от въздуха; описание на някои методи за защита против подводници, прилагани от британските ескадрени миноносци, и тактиката за използване на противоподводни бомби.