Срещите на шпионина с неговия германски шеф са от полза и за англичаните. Работата е там, че МИ-5 по това време почти не се занимава със събиране на информация, а се ограничава с изпълнението на контраразузнавателни функции, т.е. с откриване и ликвидиране на агентите на германското разузнаване. Безчестен, егоистичен и жесток, Оуенс напълно задоволява английското контраразузнаване дори само с това, че без да се замисля, доносничи срещу своите помощници и колеги, като ги обрича на бесилка и разстрел. Той съвсем не се вълнува от това, колко вече е предал и колко още ще предаде.
На срещата в Брюксел Ритер му предлага да изпълнява и функциите на свръзка с някои агенти на абвера в Англия и Оуенс без колебание се съгласява, съобразявайки веднага, че пред пего се открива допълнителна възможност да удължи своето двойствено съществуване, макар и с цената на живота на другите.
Ритер му предава няколко микрофилма, всеки с размерите на пощенска марка, които съдържат указания за агентите на абвера А-3527, съобщава му адреса и добавя:
— Имаме сигурна „пощенска кутия“ в Борнмут. Със собственичката му — агент У-3529 — поддържаме връзка чрез Испания и Швейцария. В интервалите между нашите редовни срещи при необходимост ще се свързваме с вас чрез нея и пак чрез нея ще ви изпращаме пари в неотложни случаи.
Оуенс се връща в Лондон и отново се превръща от „Джони“ в „Сноу“. За доказателство на своята „честност“ и „преданост“ той тутакси предава на комитета по дезинформация филмите, предназначени за А-3527, и всички данни както за него, така и за У-3529. Контраразузнаването остава особено доволно, защото тези двама шпиони са му съвършено неизвестни. Единия от тях — А-3527 — успяват да превербуват и той става един от агентите на комитета по дезинформация под прозвищото „Чарли“. Жената на Борнмут — агент У-3529 — бива арестувана, но по-късно освободена.
През януари 1940 г. Хитлер заповядва на Йодъл незабавно да започне подготовка за окупацията на Норвегия. След две седмици специална група от щабни офицери завършва работата. Операцията получава кодовото название „Wezer exercise“ („Маневри Везер“). Подготовка за десант в Норвегия се води и в Англия, но ако за немците това не представлява секрет, то англичаните знаят само за техните намерения, но не и детайлите на плана им.
По същото време разузнаванията на страните от Източна Европа започват да получават сведения за концентрацията на части на хитлеристката армия в Словакия. Немският военновъздушен аташе в Унгария заявява на началника на унгарското военно разузнаване, че вермахтът се готви да влезе в Румъния, „за да не попадне нефтодобивната промишленост в Плоещ в ръцете на англичаните“. Тази информация веднага е съобщена на заинтересованите страни, включително и на Англия, чрез британския посланик в Будапеща.
Изглежда съвършено очевидно, че поредният обект на хитлеристката агресия ще бъде Южна Европа. В действителност и заявлението на „изтървалия се“ немски аташе, и другите „факти“, които сякаш потвърждават думите му, са елементи на внимателно разработена от абвера кампания по дезинформация, целеща да осигури онази внезапност, която в плана на Йодъл се разглежда като задължително условие за успеха на норвежката авантюра.
На 9 април 1940 г. челните части на хитлеристкия вермахт осъществяват десанта в Норвегия, а на 10 април Чърчил в разговора с военноморския министър на Великобритания Паунд тъжно признава, че немците „са изпреварили, изненадали и надхитрили Англия“. Но могат ли немците наистина да „изненадат и надхитрят“ англичаните, да „скрият“ от тях своята експедиционна армия от шест пехотни дивизии, повече от хиляда самолета и седемдесет и четири бойни кораба? Разбира се че не! Английският военноморски аташе в Дания своевременно информира британското адмиралтейство за концентрацията на немски войски, предназначени за завземането на Нарвик; на 6 април разузнавателни самолети на военновъздушните сили откриват немски военнотранспортен кораб на път за Норвегия; на 7 април въздушното разузнаване съобщава, че една ескадра на противника се движи в същото направление; 12 часа преди нахлуването адмиралтейството научава, че полската подводница „Орел“ е торпедирала немския военнотранспортен кораб „Рио Де Жанейро“; при това немските войници, които са се спасили, признават, че са държали курс към Берген. Постъпват и други сигнали, които би трябвало да накарат англичаните да са нащрек, още повече че някои от тях са свързани с дейността на Оуенс. „Джони“ продължава редовно да се среща с Ритер. Така на 18 и 19 декември 1939 г. в Антверпен той предава на абверовеца подготвената от МИ-5 дезинформация, но както винаги я допълва с истински сведения, включително с данни за местонахождението на склад на вонновъздушннте сили. На една от срещите през февруари 1940 г. „Джони“ съобщава на Ритер много важна за немците новина: успял да завербува сътрудника на МИ-5 У. Ролф. Последният сега го снабдява с ценна информация за работата па английските служби за сигурност и вече е издал няколко холандци и белгийци — агенти на английското разузнаване в Европа. Ритер отменя поредната среща, определена за 5 април в Брюксел, защото е включен в подготовката за окупацията на Норвегия и участвува в разработването на срочните мероприятия, свързани с Холандия — следващия обект в плановете на Хитлер. Като отменя срещата, Ритер съобщава, че не може да се срещне с „Джони“ през април, и му препоръчва да се въздържи от пътувания в Европа, тъй като през периода между 1 април и края на месеца се очакват важни настъпателни операции.