Колкото и да е невероятно, сътрудниците на английското контраразузнаване очевидно са повярвали на Оуенс, още повече, че вече смятали да се откажат от услугите му, веднага щом успеят да презавербуват агента, изпратен от Ритер, да замени „Джони“.
На една от предишните срещи Ритер е съобщил на своя агент, че подготвя в Белгия един южноафриканец, който да го замени в Англия, щом там обстановката стане опасна за Оуенс.
Сега от името на „Джони“ изпращат на Ритер няколко тревожни телеграми, които в различни варианти повтарят телеграмата от 31 май, в която се казва: „Започвам да се опасявам. Кога ще пристигне южноафриканецът?“
В началото на юли 1940 г. абверът, откликвайки на отчаяните молби на „Джони“, се опитва да прехвърли в Англия южноафриканеца и още двама агенти. Те слизат на сушата от една яхта в южната част на Ирландия, но са арестувани, преди да успеят да продължат пътя си.
Лятото на 1940 г. е един от най-обърканите и противоречиви периоди в сложната кариера на Оуенс като агент-двойник. Сега и едната, и другата страна се съмняват дали е целесъобразно да го използват по-нататък. Английското контраразузнаване се опасява, че неявяването на Оуенс на срещата в морето може да разколебае доверието на Ритер към него и немците могат да се откажат от безценен канал за връзка. Пък и в самата МИ-5 „епизодът в Северно море“, както там наричат несъстоялата се среща, предизвиква определени съмнения в искреността на Оуенс. Но след известно време подозренията и опасенията по негов адрес отпадат. Малко пресилено е решено, че „всичко, което се е случило, се дължи главно на взаимно недоразбиране мотивите на поведение и методите на работа на «Сноу» и «Бисквитата»“. МИ-5 решава да продължи играта, още повече че телеграмите, които Оуенс получава от Хамбург, не дават ни най-малък повод да се подозира, че Ритер е изгубил доверие към него.
Немците подготвят светкавична въздушна война против Англия. В началото на август „Джони“ получава специална задача: всяко денонощие между полунощ и 2,30 ч. сутринта да предава сведения за времето и колкото може по-често да съобщава за резултатите от бъдещите немски въздушни нападения. „Джони“ се заема за задачата с такова усърдие, че дори ако у Ри-тер е имало някакви съмнения, то сега те трябва окончателно да се разсеят. Наистина някои от донесенията на „Джони“, предадени непосредствено преди нападенията, учудват със своята неяснота и противоречивост — в тях сякаш се отразяват нерешителността и съмненията на двете страни. Така например след точните данни за времето, температурата, силата и посоката на вятъра и т.н. следва съобщение за недостига на краве масло или за повишаване цените на обувките, а след това идва делова информация за бреговите укрепления и заграждения в Дувър, Фолкстьн, Фарнбъро и Плимут, при това мощността на укрепленията, например в района на Дувър, е явно преувеличена. В друго съобщение се казва, че опълченците са получили „хиляди автомати“. С телеграмата от 14 август безименните автори, които се трудят от името на „Джони“, така се престарават, че едва не се издават. В нея се казва: „Щабът за вътрешна отбрана е нащрек. Големи войскови части са готови да отблъснат десанта.“
Но ето че започват въздушните бомбардировки и към абвера едно след друго летят съобщенията на „Джони“ за техните последствия. На 18 август той предава по радиото за нападението срещу Кройдън: „Изгоря един резервоар с нефт, разрушени са заводът за уреди и пистата за кацане.“ Тази телеграма с последвана от други: „Уимбълдън е разрушен“; „В Мортън — Мелдън горят стотици къщи, гарата и заводите“, „Летището в Бигинхил е разрушено“, „По време на нападението срещу завода Викърс в Уебридж изгоря монтажният цех, има седемдесет души убити“; „Горят корабостроителницата «Алберта» в Силвъртаун, складовете и резервоарите с нефт“; „На авиационния завод «Шорт» в Рочестър изгоряха седемдесет и пет самолета“ и т.н.
Оуенс няма никакво отношение към нито една от тези телеграми, всичките те са съставени от комитета по дезинформация на МИ-5. Но каква цел преследват англичаните, като доставят на врага такава подробна информация? Като манипулира със сведенията за резултатите от нападенията, като ги доставя на немците чрез двойни агенти, като позволява те да се „промъкват“ на страниците на вестниците в неутралните страни и като ги „пробутва“ на чуждестранните журналисти и дипломати, английското разузнаване се опитва да контролира избора на обектите, които се подлагат на ударите от немските во-енновъздушни сили. Този замисъл се осъществява в широки мащаби и под личното ръководство на Чърчил.