Чудовищният план на министър-председателя на Англия се състои в това, да се отвлече вниманието на хитлеристката военна авиация от обектите със стратегическо значение и да бъде насочено към второстепенни в стратегическо отношение райони, като с помощта на дезинформация бъде внушено на противника, че те са по-важна цел за бомбардировки. При избора на такива обекти за отвличане на вниманието Чърчил проявява изключителна жестокост, тъй като в огромното болшинство от случаите това са жилищни райони, в които живеят почти изключително работници.
Изпълнявайки тази стратегическа задача, комитетът по дезинформация преследва още една макар и странична, но въпреки това не по-малко важна тактическа цел: да усили доверието на немското разузнаване към Оуенс и да укрепи неговото положение в абвера. Работата е там, че на Оуенс предстои да изпълни отговорно поръчение — да се опита отново да пробута на Ритер агент на МИ-5, който да бъде внедрен в абвера. Този агент трябва да узнае за немското разузнаване всичко, което е възможно, и да се върне в Англия.
Но може ли все пак да се вярва на Оуенс? Рискът е твърде голям. Освен че в случай на провал в ръцете на немците могат да попаднат някакви сведения за МИ-5 и за нейните методи на работа, на карта се поставя и един човешки живот. Ако Оуенс разкаже на Ритер за замислената операция, хитлеристите ще унищожат подставения агент. Служителите от комитета по дезинформация, които поддържат връзка с Оуенс, решават, че той няма да ги предаде. Самият Оуенс, въпреки че започва да проявява признаци на физическа и нервна умора и от време на време отваря дума за желанието си да се оттегли на почивка и да замине за Канада, все пак се съгласява да изпълни последната задача.
Планът на комбинацията е окончателно разработен след неуспеха в Северно море. „Бисквитата“, спътникът на Оуенс от предишното пътуване, получава указание да се подготви за ново пътешествие — този път под името Джек Браун, дезертьор от британските ВВС.
Поставя му се задачата да спечели доверието на немците и да се внедри в тяхното разузнаване. Предвижда се комбинацията да бъде проведена на два етапа.
През първия етап Оуенс трябва по предварителна уговорка да се срещне с Ритер в Португалия и да съобщи, че е готов да достави кандидата за вербуване, т.е. Браун, на втория — да доведе самия Браун и да го остави да действува по-нататък в съответствие с плана. В началото на юни 1940 г. към обичайната телеграма за времето Оуенс добавя: „Поисках изходна виза. Разполагам със секретни документи, дислокацията на ВВС. Кога можем да се срещнем?“ Ритер незабавно отговаря, че определя среща в Лисабон. Ежедневно от 26 до 30 юни в 11 часа сутринта Оуенс трябва да седи в определено кафене на ъгловата масичка с голяма чаша лимонада в едната ръка и лондонския „Таймс“ в другата. Оуенс пристига в Лисабон на 30 юни. Свръзката на Ритер Карлос го идентифицира в кафенето и го завежда при Ритер в конспиративната квартира.
Това е първата им среща за последните няколко месеца, наситени с толкова бурни събития. Отначало двамата се чувствуват малко напрегнато. Ритер е учуден, че въпреки военното време „Джони“ е успял толкова лесно да получи изходна виза и да намери билет за параход. Това кара немеца да бъде нащрек.
„Джони“ сякаш чете мислите му. Очевидно решавайки, че сега, когато се готви да завърши шпионските си похождения, може и да не се безпокои за по-нататъшните си отношения с Ритер, Оуенс му признава, че е станал английски агент.
— Не можех да постъпя иначе — обяснява той. — Отначало се надявах да уговоря един познат моряк да ме качи на кораба без билет, но това се оказа невъзможно, без разрешение не можех дори да се приближа до пристанището. Тогава реших да предложа услугите си на английското разузнаване, но само привидно.
Отначало сътрудниците на разузнаването се отнесоха към мене с подозрение и аз не мога да ги обвинявам за това. Тогава започнах да им говоря за своя патриотичен дълг да помогна с нещо на разузнаването, тъй като съм стар за служба в армията. Но не ми се наложи да говоря дълго; разузнавачът, който се занимаваше с мене, изведнъж направо ми каза, че аз работя за нацистите. След това добави: „Ако бъдете откровен, може би ще мога да ви помогна.“
„Джони“, според неговите думи, не скрил отношенията си с Ритер. Това заинтересувало разузнавача и той попитал: „Не бихте ли могли да се срещнете някъде с него, например в Казабланка?“
Той, „Джони“, отговорил, че според него по-просто би било да се уреди такава среща в Мадрид или Лисабон, и разузнавачът веднага се съгласил.