— А къде са гаранциите, че благополучно ще се върна от Германия? — продължава да се колебае „Бисквитата“
— Вече Ви дадох думата си.
Браун се замисля, като че ли претегли всичките „за“ и „против“, след това спокойно отговаря:
— Идвам.
Ритер заминава пръв, като оставя „Бисквитата“ на грижите на лисабонската резидентура на абвера. На 18 февруари „Бисквитата“ с норвежки паспорт на името на Кнут Карлсен е доставен в Хамбург и настанен в най-добрия хотел. Пристигналата в Хамбург група от авиационни специалисти на абвера и трима специалисти от военнотехническото управление на ВВС подлагат мистър Браун на внимателен и като че ли безкраен разпит. Той се държи спокойно и уверено, но успява да убеди своите „екзаменатори“ само в това, че честно се стреми да помага на немците. Що се отнася до авиационна техника и от структурата на британските ВВС, то в тази област Браун, или Карлсен, се оказва почти пълен профан. И би ли могло да бъде другояче, щом като всичките му познания в тази област се ограничавали с това, което заучил набързо, преди да замине за Лисабон?
Последния ден, непосредствено преди завръщането на „Бисквитата“, се случва един инцидент, който едва не завършва твърде плачевно за него. По поръчение на Ритер гестапо внимателно следи „Бисквитата“. В хотела в стаите, които се намират от двете страни на неговата, се настаняват детективи, а когато англичанинът един-единствен път решава да се поразходи из улиците на Хамбург, по петите му вървят тайни агенти. Те не успяват да открият нищо подозрително в неговото поведение: той не се среща с никого в града, не говори с никого, на никого не се обажда по телефона, не задава никакви въпроси на абверовците, които се опитват да го заговорят. Ако Браун, както през цялото време подозира Ритер, е изпратен на немците в качеството на агент-двойник, а на практика трябва да се свърже с резидента на английското разузнаване или да събере някаква информация, той несъмнено не успява да изпълни задачата си. В града той не вижда нищо, заслужаващо вниманието на английското разузнаване, ако не се броят няколко служители на абвера.
На Ритер и през ум не му минава (той продължаваша се съмнява в това и по време на нашия разговор след войната), че единствената цел на „Бисквитата“ се състои в това да разузнае колкото може повече за абвера, за неговите служители, за неговата структура и което е особено важно — да уточни какво именно вече е известно на немското разузнаване за положението в Англия и за английските ВВС и какво още го интересува.
Последната вечер в Хамбург „Бисквитата“ прекарва в един първокласен ресторант в компанията на Ритер, жена му и един от неговите помощници — Бокел. По време на вечерята той не забелязва или не чува, че жената на Ритер прошепва на мъжа си:
— Обърни внимание на пръстена му. Пръстени като този обикновено се отварят. Не би било зле да се разгледа по-добре.
Пръстенът действително привлича вниманието на Ритер и той вече не може да откъсне погледа си от него.
— Пръстенът ви… — понечва да каже той, не можейки да сдържи любопитството си, и в този момент му се струва, че Браун леко трепва.
— Каква чудесна вещ! — подхваща жената на Ритер.
— Да, да! — англичанинът се е овладял вече напълно. — Семейна скъпоценност. Получих я от баща ми, който на свой ред я е получил от дядо ми.
С тези думи той натиска камъка и изважда от вдлъбнатината миниатюрна цветна фотография на красива млада жена.
— Това жена ви ли е? — проявява интерес фрау Ритер.
— Засега не — отговаря Браун, изчервявайки се едва забележимо, слага фотографията под камъка и променя темата на разговора.
Сега Ритер не се съмнява, че в пръстена се пази и нещо по-важно от предмета на безответната любов на Браун. Преди вечерята да свърши, той за малко става от масата и по телефона заповядва на един от специалистите от местното отделение на абвера да се срещне с него в най-близкия бар.
След като се връща на масата и плаща сметката, Ритер предлага, преди да се разделят, да се отбият в съседния уютен бар, да послушат прекрасната музика на циганина-цигулар и да изпият на прощаване по чаша вино.
Браун се опитва да откаже, но в края на краищата е принуден да се съгласи. В бара Ритер поръчва за всички по чаша коняк, предлага тост за благополучното завръщане на мистър Браун в Лисабон и изпива чашата си до дъно. На англичанина не остава нищо друго, освен да последва примера му, и след няколко минути той вече дълбоко спи. Голямата доза приспивателно, сипана в чашата му от специалиста на абвера, извършва своето. Същият абверовец сваля от пръста на спящия пръстена, изважда изпод камъка фотографията и я отнася в лабораторията, а след един час докладва на Ритер: