— На самата фотография няма нищо, но на обратната й страна се долавя някакъв зашифриран надпис с невидимо мастило. Но това е вече работа на дешифровчиците.
— Колко време ще им е необходимо? — пита Ритер.
— Не знам. Седмица, а може би и повече.
Ритер решава да задържи Браун в Хамбург, докато се получат резултатите от дешифрирането. Той ги получава след четири дни, но те фактически нищо не изясняват. Дешифрираният надпис представлява редица несвързани помежду си букви и числа. След известни колебания Ритер разрешава на англичанина да замине. В компанията на един от сътрудниците на немското разузнаване Браун пристига в Мадрид, където му предстои да се прехвърли на друг самолет, влиза в тоалета и … немците повече не го виждат.
А всичко се оказва много просто. Мисията на Браун наближава към края си. Той постига нещо почти невъзможно във военно време — прониква в разузнаването на врага и се връща цял и невредим. От мадридското летище той се обажда по телефона, чийто номер не са могли да идентифицират криптографите на абвера (телефона на мадридския резидент на английското разузнаване Кенет Бентън), измъква се незабелязано от тоалета и с такси пристига на адреса, записан с невидимо мастило на обратната страна на фотографията. Още същата вечер англичаните го прехвърлят в Гибралтар, а оттам — със самолет в Англия.
На 13 април 1941 г., след като се връща от Лисабон, Оуенс изпраща на Ритер още едно съобщение за времето, а след това окончателно напуска сцената — той е арестуван и изпратен в затвора, откъдето излиза едва през 1945 г. Казват, че сега живее някъде в Ирландия под измислено фамилно име.
А Ритер, след като любимецът му „Джони“ му пробутва друг английски агент, е отчислен от абвера и изпратен да продължи службата си във ВВС.
Тази авантюра с „Бисквитата“ има важни последици. Тя помага на английската служба за сигурност да си състави по-ясна представа за разузнаването на врага, да открие някои от неговите сътрудници, които се занимават със събиране на информация за военновъздушните сили на Великобритания, частично да опознае методите им на работа, а най-важното, да си изясни от какво най-много се интересува противникът и в съответствие с това съществено да усили охраната на тайните на британските ВВС.
Обект на шпионажа е Ф. Д. Рузвелт
Веднага щом утихва скандалът, предизвикан от провала на Румрих, в САЩ безшумната машина на абвера заработва с нова сила. В мемоарите си, издадени след войната, Файфер пише:
„Като вземахме по-големи от по-рано мерки за сигурност, ние възобновихме дейността си и постигнахме добри резултати. Няколко десетки много ценни агенти, строго изпълнявайки нашите указания, отлично и поразително безнаказано вършеха своята работа.“
И наистина агептурата на абвера е твърде внушителна. Като шпиони работят Херман Ланг, инспектор от монтажния цех на фирмата „Норден“, който открадва за германците знаменитото бомбено прицелно устройство със същото име, и неговият колега Родер от фирмата „Спери“, която произвежда жироскопи по военна поръчка. Големият агент Саймън Кодел получава ценна информация непосредствено от военното министерство. Агент на немското разузнаване е и популярната манекенка Лили Щайн, завербувана от Ритер, още през 1937 г. Тази особа с леко поведение живее в разкошен апартамент в центъра на Ню Йорк, има до-стьп до висшето общество и е заобиколена с „приятели“ сред високопоставените чиновници в Ню Йорк и Вашингтон, включително един отговорен сътрудник на Държавния департамент. Под маската на писател и лектор за абвера работи професионалният шпионин Фредерик Дюквесън, който още през 1916–1917 г. се занимава в Англия с разузнаване в полза на немците.
Една от най-важните фигури в тази компания е някой си граф Дъглас, известен в абвера под прозвището „Динтер“, чилийски гражданин, който уж владеел там голямо имение. Под това име се крие бившият германски офицер-летец граф Фредерик Сауерма, един от убийците на Роза Люксембург и Карл Либкнехт. По-късно Сауерма избягва в Южна Америка.
След като се прехвърля в Съединените щати, „Динтер“ отначало действува почти открито. Заедно с някой си Хуберт Шнук, също такъв демагог и фашист, той организира „частна армия“, която получава името „Бунасте“ и си поставя за цел не нещо друго, а въоръженото завземане на властта в САЩ. Като началник на разузнаването на тази банда „Динтер“ се занимава с шпионаж в различни антифашистки организации в Америка, но след това го уличават в кражба на пари от „Бунасте“ и той се наема на шпионска работа в полза на абвера срещу 500 долара месечно и компенсиране на „оперативните“ разходи. Главен източник на информацията му е една съпружеска двойка, която условно ще наречем Уайт. Съдейки по донесенията на „Динтер“, семейството Уайт има достъп до най-избраните и влиятелни политически кръгове на американската столица. На един обед началник-щабът на американската армия генерал Д. Маршал случайно се изтървава, че „е взето окончателно решение да се използват Гренландия, Исландия и Азорските острови като съюзнически бази“. Непредпазливото изказване на Маршал, зашифрирано от „Динтер“ и незабавно изпратено чрез германското генерално консулство в Ню Йорк, скоро достига до ушите на абвера в Берлин и се оказва достоверно. През април 1941 г. американските войски дебаркират в Гренландия, а на 7 юли сменят английските части в Исландия. Когато във Вашингтон узнават за изтича-нето на информацията, Маршал заповядва да се проведе специално разследване и да се открие източникът й. Разследването, разбира се, не дава никакви резултати, тъй като източникът е самият Маршал.