Размяната на телеграми започва почти едновременно с пристигането на Кент в Лондон и посланикът Кенеди му поставя задачата заедно с другите шифровчи-ци да работи над кореспонденцията между президента и Чърчил. Когато остава сам в стаята за шифриране, Кент чете и препрочита посланията на двамата държавни дейци, като размишлява над техния смисъл и значение…
По това време английските дешифровчици редовно засичат и четат значителна част от кодираната телеграфна кореспонденция между различните правителства. Наскоро след като започва размяната на шифрирани телеграми между Рузвелт и Чърчил, те дешифрират серия телеграми на германския посланик в Рим Ханс Макензен до Министерството на външните работи на Германия. Анализът им показва, че Макензен очевидно има достъп до строго секретна информация, част от която може да бъде известна само на Рузвелт и Чърчил и че следователно тя изтича някъде на най-високо равнище. От позоваванията на Макензен на източника може да се разбере, че с информацията го снабдяват италианците.
Като предполагат, че в тази работа е замесено посолството на Италия в Лондон, английските органи за сигурност засилват наблюдението над всички италиан-ски дипломати. В резултат на това успяват да установят, че помощникът на италианския военен аташе подполковник Мраинглиано от време на време посещава руската „Чайна“, която принадлежи на бившия царски адмирал Волков, и поддържа приятелски отношения с дъщеря му, 37-годишната Ана, по специалност шивачка, а по убеждения — фашистка и антисемитка. В английската полиция и в МИ-5 тя е регистрирана като изявен и активен член на реакционния „Десен клуб“, който се оглавява от далечния роднина на английското кралско семейство, члена на конесрвативната партия и член на парламента Рамсей.
Започват да следят също и Ана Волкова. Оказва се, че нощем Волкова лепи фашистки позиви, които призовават англичаните да не поддържат военните усилия на страната, и че редовно посещава фотостудиото на белоемигранта Смирнов, където се среща със своя италиански приятел. Но тези данни все още не доказват, че Волкова и Марннглиано са източниците или поне куриерите на особено секретната информация, която изтича от Лондон в Рим.
Но наскоро органите за сигурност на Великобритания получават съобщение, което позволява значително да се ускори разследването. В него американското по-солство в Лондон направо се назовава като източник на секретните материали, които италианското разузнаване получава в такива количества, че понякога, за да бъде доставена порцията за една седмина, е неоходима цяла кошница. Това сведение изхожда от италианския журналист-антифашист Луиджи Барзини. Той съобщава, че неговите приятели — високопоставени чиновници от Министерството на външните работи на Италия — открито говорели с него за фантастичния поток американски документи от Лондон. (Италианците арестуват Барзини през август 1940 г., след като от заловените телеграми на английското разузнаване в Рим научават, че той е информирал англичаните за дейността на италианското разузнаване в Лондон.) Но съществува ли някаква връзка между Волкова и американското посолство? Съществува. Между тайните приятели на Волкова е и младият американски дипломат Тайлър Кент, който напълно споделя възгледите й. Изтичането на материали продължава още няколко месеца и доколкото може да се съди по докладите на Макензен, те съдьржат все по важна информация. От други източници става известно, че Волкова чрез ита-лианците и румънците поддържа кореспонденция с английския предател Уйлям Джойс, който редовно се обръща към англичаните по берлинското радио с пропаганда на нацизма. Волкова снабдява Джойс с материали за неговите предавания и му дава съвети как да ги направи по-достьпни.