През лятото на 1941 г. той успява да се добере до копие на телеграмата на швейцарския посланик във Вашингтон до Министерството на външните работи на Швейцария с подробно съобщение за съвещанието на Рузвелт и Чърчил, на което са приети строго секретни решения, включително за позицията на САЩ по отношение на Япония.
По същото време се водят важни американо-японски преговори, от изхода на които зависи дали ще има война между тези две страни или не. Чърчил усилено се стреми САЩ да влязат колкото може по-скоро във вой-ната и настоява за твърда политика, а Рузвелт се изказва за политика, която нарича „средна линия“.
В телеграмата, до която „Хабакук“ се добира, се съобщава за заседание на правителството на САЩ в Белия дом на 17 август 1941 г., когато Рузвелт инфор-мира членовете на кабинета за съвещанието с Чърчил.
Спирайки се на отношенията с Япония, президентът заявява, че е убеден в необходимостта да се направи всичко възможно, за да се предотврати войната. По-нататък в донесението на швейцарския посланик се казва, че вицепрезидентът на САЩ Хенри Уолъс, който по време на заседанието не е проронил нито дума, по-късно изпраща на президента „неофициално писмо“, в което моли Рузвелт да вземе „най-твърда позиция“. Посланикът включва в донесението едно изречение от писмото: „Пълното или частично умиротво-ряване в крайна сметка ще доведе до отрицателни последици и няма да спре нито Япония, нито Германия“. Няколко дни след нападението на японците над Пърл Харбър „Хабакук“ се сдобива с копие на подробния отчет за две заседания на американското правителство от 7 декември. Първото от тях Рузвелт нарича „най-сериозното след Гражданската война в САЩ“. Второто се провежда само с лидерите на Конгреса, без уча-стието на министрите. И на двете заседания освен Рузвелт присъствува Хенри Уолъс.
В писмото, с което намереният от „Хабакук“ документ е изпратен в Берлин, германският посланик в Берн (а именно той подписва всички документи, излизащи от резидентурата на абвера) подчертава, че съобщението съдържа абсолютно „точна и сигурна информация“, тъй като тя се основава на донесението на швейцарския посланик във Вашингтон Бругман, който е получил „строго доверително от вицепрезидента Уолъс“.
Бругман, дипломат от кариерата, от 1923 г. посла-ник на Швейцария в САЩ, е зет на Уолъс, за чиято сестра е женен от 1924 г. Дотогава той работа в Ру-сия, Белгия, Франция и Чехословакия. Разбира се, той не знае и не може и да знае, че донесенията му в Берн се крадат.
Между семействата на Брутман и Уолъс съществуват най-близки отношения. Уолъс често се среща със своя зет и почти ежедневно разговаря с него по телефона. Той дълбоко му вярва и дори не допуска мисълта, че техните откровени разговори могат да станат известни на немците.
Абверът, разбира се, се хваща за този контакт. „Хабакук“ получава задачата да се сдобива с копия на всички донесения на Бругман от Вашингтон за Берн, а „Якоб“ — с копия на многобройните доклади на швейцарския военен аташе.
Тези документи пристигат редовно и в големи количества в продължение на две години — 1942 и 1943 — до януари 1944 г., когато „златната жила“ внезапно се прекъсва. Алън Дълес, който по това време вече е пуснал дълбоки корени в Берн, научава чрез своите агенти (един от тях работи в Министерството на външните работи на Германия, а другия — в абвера) кой е източникът па немците.
Агент на Дълес в Министерството на външните работи на Германия е един от младшите чиновници — Фриц Колпе. При американците той е известен под псевдонима Джордж Уд и работи в апарата на посланика Карл Ритер, който осъществява връзката между Министерството на външните работи и върховното командуване на армията. Другият агент, младият юрист Ханс Гизевиус, влиза в обкръжението на Канарис и изпълнява поръчения на абвера в Цюрих под маската на вицеконсул с дипломатически паспорт на името на „доктор Бернд“.
Колпе краде от министерството буквално стотици документи и ги отнася на Дълес, когато успява да си уреди командировка в Берн с дипломатическата поща, или ги предава на Гизевиус, които редовно пьтува между Цюрих и Берлин с единствената цел да получава материалите от Колпе и да ги връчва на Дълес.
През януари 1944 г. в поредната партия събрани от Колпе материали попада донесението на „Хабакук“, което съдържа изложение на телеграмата на Бругман, изпратена няколко седмици по-рано до Министерството на външните работи на Швейцария. В придружителната бележка към донесението се казва: „Съобщението на доктор Бругман съдържа толкова много конкретна информация, защото, както ви е известно, вицепрезидентът Уолъс строго доверително разговаря с швейцарския посланик във Вашингтон, който му е зет.“