Това, което особено заинтересува немците в последната телеграма на Бругман, е съобщението за съвещанието на министрите на външните работи на съюзниците през октомври 1943 г. в Москва.
Като получава сигнал за това сериозно нарушаване на секретността вьв Вашингтон, Дълес уведомява тогавашния началник на американското разузнаване (УСС) генерал Донован, а той на свой ред — началника на личния щаб на президента адмирал Леги. На 11 януари 1944 г. силно разтревоженият Леги докладва за случилото се на Рузвелт, който, както по-късно разказва адмиралът, очевидно дори не се учудва, само свива рамене и отбелязва: „Това е твърде интересно.“ Не ми е известен краят на тази история, тъй като архивите на Рузвелт, които се съхраняват в Хайд парк, не намерих нищо по този въпрос.
Със събиране на материали за Рузвелт в Министерството на външните работи на Германия се занимава малка група от експерти под ръководството на Ханс Дикхоф — германски посланик в САЩ до 1938 г. Групата, или както я наричат „американската комисия“, съставя редица меморандуми, в които анализира политиката на Рузвелт и прави опити да отгатне намеренията му. Комисията не изпълнява никакви разузнавателни функции и Дикхоф поради липса на по-важна работа използва групата за разработка на тематиката на немската пропаганда за САЩ. Тайното наблюдение над Ф. Рузвелт е възложено на посолството на Германия във Вашингтон и е оглавено от доктор Ханс Томсън, който става временно управляващ след отзоваването на Дикхоф.
Странната история на Джон Л. Луис
На 17 март на първичните избори, на които трябва да се определи кандидата за губернатор на щата Пенсилвания, Рузвелт подкрепя кандидатурата на Джон, бизнесмен от Питсбург, издигната от комитета на Демократическата партия на щата.
На 18 март мексиканското правителство, възглавявано от президента Лазаро Карденас, национализира американските, британските и холандските нефтени компании, което предизвиква ликуване в Мексико и остро недоволство в САЩ.
В резултат на тези две, на пръв поглед съвсем несвързани помежду си обстоятелства, възниква твърде странен съюз.
Като подкрепя Джон, Рузвелт предизвиква силно не-доволство у президента на Конгреса на производствените профсъюзи (КПП), председателя на Обединения профсъюз на миньорите (ОПГ) Джон Л. Луис, който на първичните избори в Пенсилвания подкрепя свой собствен кандидат — секретар-касиера на ОПГ Томас Кенеди. Влошавайки отношенията си с Луис, Рузвелт го подтиква към сближаване с крупния нефтопромишленик Уилям Дейвис, собственик на една от нефтените фирми в Мексико. Луис, който по-рано е подкрепял Рузвелт се оказва не само в лагера на вътрешните противници на президента, но и в орбитата на задграничните му врагове.
Като сключва съюз с нефтопромишленика Дейвис, през онова време най-активния в Северна Америка помагач на немците, Луис попада в нацистката мрежа и както по-късно отбелязва помощникът на държавния секретар Бърл в секретния си доклад до президента, „се оказва на границата на нарушаването на закона на Логан“ (закона, който задължава агентите на чуждестранните правителства да се регистрират в Министерството на вътрешните работи на САЩ — Ред.).
В продължение на три години, с постепенното превръщане на Дейвис в професионален агент на немското разузнаване, който работи не само за него, но и за службата за сигурност на Химлер, Луис му осигурява прикритие и изпълнява поставени от него задачи във Вашингтон и столицата Мексико. Точно Луис изиграва главната роля при осъществяването на трите най-големи акции, предприети от Дейвис по указание на на-цистите, а именно:
1. През 1938 г. благодарение на старанията на Луис е организирано снабдяването на Германия с петрол от Мексико.
2. През 1939 г. Луис подпомага тайните усилия на нацистите да привлекат Рузвелт в кампанията по запазване на мира в Европа при условия, продиктувани от Хитлер.
3. През 1940 г. Луис взема най-активно участие в задкулисните интриги, целещи да не допуснат избирането на Рузвелт за президент за трети път. Според Щремпел, един от германските дипломати във Вашингтон, това е „най-голямата комбинация на нацистите, засягаща САЩ“. През 1938 г. Дейвис е собственик на крупната нефтена компания „Крусайдър“ с няколко филиала в раз-лични страни, нефтодобивни райони в Тексас, Луизиана и Мексико, нефтопреработвателен завод в Хамбург, междинни складове за нефт и нефтопродукти в Малмьо в Швеция, мрежа от бензиностанции в Скандинавия, разкошни къщи около Ню Йорк.