Разсредоточаването на секретните архиви започна още през 1943 г. Те бяха пръскани по различни тайни хранилища, напьлно сигурни, както тогава мислеха господарите на Третия райх — в противосамолетни скривалища в планините на Харц в Тюрингия, в Берхтесгаден и дори на дъното на Боденското езеро. През 1945 г., през последните седмици на войната, напълно разрушените пътища на Германия бяха задръстени от кервани камиони с архиви на Министерството на външните работи, на върховното командуване на вермахта, на различни организации на Химлер и на други важни ведомства, напразно опитващи се да стигнат до местоназначението си. На 19 април части на Първа американска армия заловиха повече от триста тона материали на германското Министерство на външните работи, включително безброй копия от документи на абвера. Скоро в Бавария бяха открити напълно запазени други материали на Министерството на външните работи, а след това в Тамбах авангардните подразделения на Трета американска армия плениха колона камиони с всички книжа на военноморското министерство на Германия, включително свръхсекретните военни и корабни дневници на германските подводници.
Заповед за унищожаване на всички секретни документи бе издадена на 10 април, след което са изгорени материалите на щаба на оперативното ръководство на въоръжените сили, възглавявано от генерал Йодл, на гестапо и на управлението на абвера в Цосен. Но в повечето случаи заповедта или изобщо не бе изпълнявана, или бе изпълнявана така бавно, че когато американските, английските и френските части стигнаха до нацистките скривалища, само малка част от материалите, укривани в тях, се оказа унищожена.
Множество важни документи не бяха намерени в скривалищата (изглежда, първите им екземпляри са били изгорени), но се оказа възможно да бъдат възстановени, тъй като в съответствие с обичайната бюрократична практика дори от най-секретните материали са се правили по няколко копия. Именно за това някои документи на абвера бяха открити в архивите на други ведомства. Между случайно намерените от мен в американските архиви материали най-важен е пълният архив на бременското управление на абвера в Берлин, на неговите различни подразделения в Германия и на резидентурите му в чужбина.
В процеса на работата си над тази книга прегледах повече от хиляда ролки микрофилми, т.е. над един милион страници документи, изучих 34 никъде неотбелязани ролки и почерпах от тях изключително богат материал, неизползван досега в литературата.
Трудно може да се оцени значението на находката. Намерените материали доказват преди всичко, че нито едно разузнаване, колкото разклонено и ефективно да е то, не е в състояние да предвиди неумолимия ход на събитията. Абверът разполагаше със стотици агенти в района около западната част на Средиземно море, но не можа да предупреди клиентелата си кога ще започне операция „Торч“ — дебаркирането на съюзническите войски в Северна Африка през есента на 1942 г. Въпреки огромните усилия немското разузнаване така и не можа своевременно да разбере и да информира Хитлер кога и къде ще започне нахлуването на съюзниците в Европа през 1944 г.
Разузнавателните служби са оказвали и оказват много по-голямо влияние върху хода на историята, отколкото вьрху историците. Зад всяко голямо събитие, зад гърба на всеки държавен деец, причастен към тези събития, стоят разузнавачи, но авторите на научни хроники — било от високомерие, било от чувство на отвращение — игнорират техния принос и рядко споменават имената им. Дори политиците, дипломатите и генералите, на които секретнитематериали са оказали неоценима помощ, обикновено премълчават за това в мемоарите си. Опирайки се на архивните документи, достъпът до които беше открит за нас от победата на съюзниците във Втората световна пойна, в своята книга правя опит да поправя тази грешка.
За какво свидетелствуват документите на абвера? За това, че за разлика от английското, японското, италианското и френското разузнаване абверът е работил старателио и целеустремено, макар някои негови операции да изглеждат, а често и наистина да са недомислени и нерешителни.
Както бе казал някога генерал Джордж Маршал, „секретната служба трябва да бъде секретна“. Дори на сътрудниците на апарата на секретните служби вместо истинските имена се дават псевдоними, агентите фигурират под определени номера, срещите с тях се правят тайно, работата се проеежда в конспиративни квартири. Естествено въпреки изобилието от документи съвсем не беше лесно да се смъкне маската на абвера. Така например една от неговите телеграми гласи „Срещам се с А-3504 в страната 18“. Едва след грижлива работа можах да установя, че А-3504 е двойният агент Артър Джордж Оуенс, а „страна 18“ е Португалия, която през войната буквално е гъмжала от агенти на различни разузнавания. Номерата на агентите, под които се криеха конкретни личности, и закодираните названия на операциите представляваха мъчителни главоблъсканици. Например бяха ми необходими две години, за да установя личността на един голям агент, действувал в САЩ, и да събера за него необходимите данни.