Янке продължава да служи и на японците. През средата на ноември те се опитват да изяснят чрез него какво ще бъде отношението на Германия в случаи на война между Япония и англосаксонците, дали Германия ще поеме задължението да не сключва мир без съгласието на Япония и дали Германия ще последва примера на Япония, ако последната обяви война на англосаксонците. След няколко дни Янке по указание на Хайдрих и Шеленберг съобщава на японците, че „Германия е твърде заинтересована от участието на Япония във войната, независимо от нейния характер и цели“. Разбира се, уверенията на Янке не убеждават Токио и затова опитите да се достигне „пълна яснота“ продължават. Японските посланици в Берлин и Рим поставят въпроса ребром. На 3 декември японският посланик в Рим пита Мусолини: „Ако Япония обяви война на САЩ и Великобритания, Италия ще се присъедини ли към нея?“. Както в Рим, така и в Берлин посланиците получават положителен отговор.
Наистина по-късно Шеленберг твърди, че върху решението на японците най-вече е повлияла предадената им чрез Янке позиция на Германия, тъй като „веднага след това Япония завършва мобилизацията и в края на ноември военноморският н флот получава заповед да отплува за южната част на Тихия океан за провеждането на десантни операции“.
Когато през март 1942 г. Янке заминава за Швейцария, за да обсъди със своите китайски приятели възможността да бъде сключено примирие между Китай и Япония, началникът на гестапо Мюлер представя на Хайдрих доклад, в който се изброяват факти, свидетелствуващи, че Янке може би е агент на английското разузнаване. След завръщането на Янке Хайдрих и Шеленберг го подлагат на разпит, но той всичко отрича. Въпреки това на Шеленберг забраняват да използва Янке по-нататък. Той уволнява своя помощник по шпионските въпроси и го изпраща в имението му под надзора на гестапо. Но преди да си отиде, Янке успява да окаже на Шеленберг още една голяма услуга. Той предава на неговата служба един от своите основни източници — японския разузнавач Киджуро Сузуки, който работи в Лисабон. Благодарение на един завербуван служител от Министерството на външните работи на Португалия Сузуки има достъп до секретните донесения на португалските посланици в Лондон и Вашингтон, които именно предава на Янке. Двамата посланици са добре информирани и затова техните донесения съдържат много важни сведения.
След като Янке си отива, резидентът на службата на Шеленберг в Португалия Шрьодер се свързва със Сузуки. През декември 1942 г. Сузуки успява да намери за Шрьодер копне от доклада на португалския посланик в Лондон с подробности от строго секретното заседание на военния съвет на съюзниците, което се е състояло през нощта на 11 срещу 12 декември вече след десанта на съюзниците в Северна Африка.
На 19 януари 1943 г. японецът предава на Шрьодер кратка телеграма на същия посланик. В нея се казва, че Чърчил е излетял от Лондон, вероятно за да се срещне с Рузвелт в Казабланка. Пътуванията на държавни дейци от толкова висок ранг през военно време се пазят в най-дълбока тайна, затова получените сведения представляват голяма ценност особено за Шеленберг, тъй като поради неспособността на абвера да получава подобна информация се налага неговата служба да следи пътуванията на Рузвелт и Чърчил.
След като получава донесението на Шрьодер, Шеленберг с много бърза и строго секретна телеграма до главната квартира на Хитлер му долага за новата среща на Рузвелт и Чърчил. Сведенията са особено своевременни и важни, защото смъкват завесата на секретност от съвещанието, което влиза в историята под името Казабланкска конференции от 14–24 януари 1943 г.
Службите за безопасност на съюзниците вземат изключителни мерки, за да бъдат запазени и тайна пътуванията на двамата държавни дейци. Рузвелт напуска Вашингтон на 9 януари, а Чърчил тръгва от Лондон на 12, като се вземат всички предпазни мерки и при пълното мълчание на пресата, на която цензурата забранява да публикува каквото и да е по този по-вод. Изглежда, че са успели да запазят срещата на ръководителите на двете страни в тайна поне до появата на официалното комюнике на 1 февруари. Обаче германците узнават за конференцията в Казабланка на петия ден от нейната работа, когато на Рузвелт е предстояло да прекара в Мароко още шест дни.
И въпреки това този несъмнен успех не донася на Шеленберг особени лаври, и то по негова собствена вина. Шеленберг е имал един сериозен за разузнавача недостатък — и той не е умеел или не е искал да се придържа строго към „упоритите факти“, да сдържа въображението си. Редактирайки донесенията на агенти, той ги разширявал и доукрасявал със собствени догадки и умозаключения, а понякога и просто с измислици, за да изглежда дори най-добрата информация още по-добра. При човек действително образован, който по-добре познава международната обстановка, подобно „творчество“ може би не би било твърде вредно. Но Шеленберг в това отношение е бил ограничен човек и подправените от него донесения понякога не само че не са донасяли никаква полза, но дори са заблуждавали.