Телеграмата на Шрьодер не задоволява Шеленберг, а споменатата в нея дума „Казабланка“ е изтълкувана неправилно. Той не може да си представи, че Рузвелт ще рискува да замине за района на военните действия — за френско Мароко, където войските на съюзниците са направили десант само преди два месеца. Прочитайки думата „Казабланка“ като „каса бланка“ (което на испански означава „Бяла къща“), Шеленберг решава, че Чърчил и този път е заминал за Съединените щати, за да се срещне с Рузвелт в Белия дом. Затова редактираното от него съобщение на Шрьодер в Доклада за Хитлер изглежда така: „Португалският посланик в Лондон е съобщил на своето правителство, че Чърчил е заминал със самолет за Вашингтон за нова среща с Рузвелт.“
Шеленберг не се задоволява с това, а измисля и информация за подробностите от срещата. На 23 януари 1943 г. той изпраща на Хитлер много бързо донесение със следното съдържание:
„От няколко източника се получиха подробности за настоящето посещение на Чърчил в Съединените щати. Изложеното по-долу се базира па донесенията на португалските посланици до Министерството на външните работи на Португалия.
Посланикът на Португалия във Вашингтон е доложил на своето правителство, че по време на пребиваванетоси в САЩ Чърчил ще изложи пред сената настоятелната молба да бъдат увеличени доставките за Англия. Във връзка с отпътуването на Чърчил за Америка посланикът на Португалия в Лондон на 19 с доложил, че се очаква Съединените щати в замяна на допълнителните доставки да поискат нови териториални отстъпки, например Тринидад и Ямайка. Според съобщението на посланика напрежението в англо-американските отношения се засилва поради търкания по въпросите, свързани със Северна Африка и върховното командуване. Говори се, че американците настояват англофилът де Гол да бъде отстранен от Северна Африка. Англия от своя страна категорично отказва да приеме Жиро.“
Донесението на Шеленберг предизвиква голям интерес в квартирата на Хитлер и в Берлин — там очакват поредната среща на Рузвелт и Чърчил да се състои в най-близко време, а се оказва, че тя вече протича и дори са известни някои подробности.
Оживлението, предизвикано от тази новост, продължава няколко дни. Поздравяват Шеленберг с феноменалния успех, докато на 27 януари пристига следната отрезвяваща телеграма от посланика на Германия в Токио:
„Според сведения, поверително съобщени ми в Министерството на външните работи, Рузвелт и Чърчил имат съвещание в Казабланка. Сталин и Чан Кай-ши са били поканени, но са отказали … Министерството на външните, работи ще бъде благодарно за всяка информация за конференцията, която се провеждала в Казаблапка.“
Шумът, предизвикан от донесенията на Шеленберг, се заменя с объркване и недоумение. Кой е прав — Шеленберг, който е съобщил, че Чърчил е във Вашингтон, или японците, според чиито сведения той се намира в Казабланка заедно с Рузвелт? На фона на толкова противоречиви съобщения дали изобщо това, че са се срещнали, отговаря на истината?
Още на следващия ден, 28 януари, немците стигат до извода, че информацията от Токио е достоверна и че срещата става в Казабланка. Шеленберг се опитва да се измъкне с помощта на ново донесение, което уж току-що е било получено от Лисабон. Позовавайки се отново на португалски дипломатически източници и скалъпвайки подходяща за случая информация, той продължава да настоява, че Чърчил все пак е бил във Вашингтон, но само за да се присъедини към Рузвелт и заедно с него да отплава за Казабланка.
„Португалският консул в Казабланка — твърди Шеленберг — на 26 януари съобщил на своето министерство, че Чърчил и Рузвелт са пристигнали в Казабланка заедно в обстановка на най-строга тайна.“
Без да се задоволява с това, в желанието си да докаже колко добре е осведомен, Шеленберг съчинява поредното съобщение, което по-късно ще го постави в още по-неудобно положение:
„Според сведения от Танжер — съобщава Шеленберг — англичаните, участвуващи в конференцията, са раздразнени от това че американците усилено лансират Жиро и са го включили в преговорите, докато на де Гол дори не са разрешили да пристигне в Северна Африка.“