След три дни — на 1 февруари — в световния печат се появява официално съобщение за преговорите на Рузвелт и Чърчил в Казабланка и една фотография, на която те наблюдават как Жиро и де Гол се ръкуват на секретната пресконференция на 24 януари.
Бизнесменът — агент на абвера
На 26 юни 1940 г., на следващия ден след капиту-лацията на Франция, в едно отделно салонче на ресторанта в хотел „Уолдорф — Астория“ в Ню Йорк група богати бизнесмени се събират, за да отпразнуват триумфа на Германия. Срещата е организирана от немския адвокат Герхарт Вестрик, специалист по международно право. Той пристига в САЩ в качеството си на търговски съветник при германското посолство, а фактически със задачата „да работи за създаването на доброжелателно отношение към Германия от страна на американските индустриалци и финансисти“.
В донесението си до Берлин той нарича своите гости просто „видни бизнесмени“ и добавя, че „в името на нашите операции те не искат техните имена да се споменават в каквато и да е било връзка“.
Сред бизнесмените, чиито имена Вестрик така старателно крие, са полковник Бен, ръководител на ИТТ известният телефоно-телеграфен концерн, издателят-милионер от Пенсилвания Страсбургер, ръководителят на задграничните операции на фирмата „Дженерал мотърз“ Джеймс Муни, Едсел Форд, Еберхард Фабер, някои от ръководителите на фирмите „Кодак“, „Ъндърууд“ и „Интърнашинъл милк корпорейшън“.
Тези бизнесмени биха се обидили, ако им кажат, че са настроени пронацистки или дори прогермански. Те се смятат за реалисти и твърдят, че по силата на своя реализъм трябва да поддържат както и по-рано делови отношения с Германия, но сега при посредничеството на Вестрик. Всеки от тях си има свои причини за това. Страсбургер например е собственик на доста солиден пакет акции на германски фирми и сега му е приятно да чуе от Вестрик, че неговата вила и ездитните му коне в окупирана Франция са останали цели и невредими. Полковник Бен се вълнува за съдбата на филиалите на ИТТ в Германия и в окупираните от хитлеристите страни, а Джеймс Муни се безпокои за филиалите на „Дженерал мотърз“.
Почетен гост на обеда е капитан Торкилд Рибър — магнат, който представя „Тексас къмпани“ и който се интересува от Вестрик както поради делови, така и поради лични причини. Именно Рибър е организирал пристигането на Вестрик в САЩ; именно той се е нагърбил със задачата да събере бизнесмените от някои от най-големите американски фирми, а сега опекунствува над немеца, докато той обработва присъствуващите в съответствие с полученото указание за постигане „доброжелателно отношение към Германия“.
От всички събрали се в хотел „Уолдорф—Астория“ Рибър повече от който и да е друг е заинтересован от това, което Вестрик нарича „нашите операции“. Той не само иска да запази своите капиталовложения в чужбина, но усилено се занимава с нова голяма сделка по подобие на тази, която познатият ни петролопромишленик Дейвис сключва с Гьоринг. Рибър не е фашист, но като привърженик на твърдата дисциплина и на авторитарната власт симпатизира на нацистите и с такова усърдие — открито и тайно — поддържа с тях всевъзможни делови контакти, че в края на краищата се превръща в един от активните германски агенти в САЩ. Той е собственик на огромна петролна концесия в Колумбия, построил е петролопровод през Андите с дължина 263 мили, купил е половината от акциите на петролодобивните райони в Бахрейн. Той не се спира пред нищо и не се церемони при избора на средствата. Немците го наричат „човекът, който крачи по труповете на своите жертви“. Веднъж в откровен разговор за своите делови операции с нацистите Рибър заявява, че това са просто търговски сделки, които нямат политическо значение. Но характерно е, че той винаги поддържа делови отношения само с крайно десни правителства и с хора с крайно десни възгледи.
За пръв път Рибър попада в полезрението на съответните американски органи през лятото на 1936 г., когато в началото на Гражданската война в Испания влиза в сговор с метежниците на Франко и се наема да ги снабдява с петрол и петролопродукти. Танкерите на компанията „Тексаско“ товарят петрол в Галвестън и тръгват за Антверпен, но в открито море капитаните отварят запечатани пликове и намират в тях нареждане да доставят петрола в едно от завзетите от франкистите пристанища в Южна Испания.
Министърът на правосъдието на САЩ получава указание от президента Рузвелт да сложи край на подобни операции. Предупреждават Рибър, че ако той не престане така грубо да нарушава закона за неутралитета, капитаните на неговите танкери ще бъдат лишени от правоспособност, а фирмата „Тексаско“ привлечена към съдебна отговорност. Но Рибър, като че нищо не е било, продължава да снабдява франкистите с петрол през пристанищата на Северна Италия.