Именно във връзка, с тази тайна операция Рибър се запознава с един немец, от когото и е въвлечен в орбитата на нацистите. Немецът се казва Фридрих Фетцер — същият Фетцер, който взема активно участие в сключването на сделката между Дейвис и Гьоринг. През декември 1938 г. по време на срещата в Рим Фетцер убеждава Рибър, че деловият контакт е немците обещава на „Текеаско“ големи изгоди. Рибър се съгласява и започва да доставя на Германия гориво, въпреки че немците плащат само с марки, които при това превеждат по замразени сметки. За първите девет месеца на 1939 г. Рибър доставя на хитлеристите хиляди тонове петрол и петролопродукти и на сметката на „Тексаско“ в хамбургската банка се натрупват милиони немски марки.
Избухването на войната през септември 1939 г. не прекъсва доставките на петрол, тъй като Рибър, нарушавайки британского ембарго и заобикаляйки блокадата, продължава да изпраща своите танкери в неутралните пристанища на Европа, откъдето петролът се препраща в Германия. Надеждите му да получи спечелените пари изглеждат твърде илюзорни, докато накрая си спомня за така наречените разменни сделки и предлага на нацистите да му платят петрола, предавайки на неговата компания три танкера, които се строят в Хамбург. За осъществяването на тази сделка Рибър отново се среща с Фетцер в Италия скоро след започването на войната. Фетцер му казва, че сделката трябва да бъде одобрена от Гьоринг, и през декември отвежда Рибър в Берлин. В състоялия се разговор Гьоринг направо заявява, че за танкерите германците очакват от него нещо повече. Нека „Текеаско“, предлага Гьоринг, продължава доставките си на петрол, а самият Рибър да помогне на Германия „в някои мероприятия в Съединените щати“.
Нацистите не настояват направо Рибър да участвува в някакви тайни маневри, насочени против Рузвелт, защото знаят, че той е политически тъп и няма човек от рода на Джон Луис, който би могъл да му помогне. Но един опит никога не пречи и на Рибър възлагат да продължи неудачната мисия на Дейвис, т.е. да използва своето влияние в Белия дом и да се опита да натрапи на Рузвелт прословутия „мирен план“ на Гьоринг. Освен това германците привличат Рибър да участвува в още един проект, към чието осъществяване те току-що са пристъпили. Същността на проекта е да бъдат убедени американските бизнесмени да сътрудничат с Германия въпреки политиката на Рузвелт, в нарушение на закона за неутралитета и въпреки увеличаващата се ефективност на английската блокада.
На 24 януари 1940 г., скоро след завръщането си в САЩ, иа един прием у президента Рибър излага абсурдния „мирен план“ на Гьоринг. Разговорът не е от приятните. Рибър се чувствува неудобно, а Рузвелт е раздразнен от наглостта на нацистите. Когато се сбогуват, президентът дава на своя събеседник съвета изобщо да не се занимава с такива работи.
Така Рибър се отказва от опитите си да изпълни първата задача. Но му предстои да се занимава с останалите поръчения, за да получи танкерите и да продължи своите съмнителни операции с нацистите.
Както на времето Херцлет е бил прикомандирован към Дейвис по указание на Гьоринг, така сега в помощ на Рибър за „създаване на атмосфера на доброжела-телност към Германия“ решават да изпратят специален емисар — юриста Вестрик, който по-рано представлявал в своята страна няколко големи американски фирми, включително международната компания ИТТ. Идеята Вестрик да бъде изпратен в САЩ „с мисия на добра воля“ за пръв път възниква през лятото на 1939 г. по време на разговора на полковник Бен от ИТТ и Вестрик с нацисткия държавен секретар на Министерството на външните работи за специални поръчения Кеплер. Последният казва на Вестрик: „Вие имате добри връзки в Съединените щати и бихте могли, като използвате приятелите си в търговските и промишлените кръгове на САЩ, да станете идеална фигура за установяване на добри отношения.“
През декември 1939 г. на секретна среща с Вестрик в Хага полковник Бен отново се връща към този въпрос. Те се договарят и Рибър се наема да организира пътуването на Вестрик до Щатите във връзка със сделката, която е сключил с Гьоринг.
За да бъдат прикрити истинските цели на неговата мисия, Вестрик е назначен за търговски съветник в посолството на Германия в САЩ с дипломатически паспорт и му се предоставя неограничен достъп до секретните парични фондове, за да дава подкупи и да плаща разходите за гуляите, въпреки че с необходимите за тези нужди средства го снабдява главно фирмата „Тексаско“. Рибър се задължава да компенсира всички раз-ходи на Вестрик и да му плаща заплата, предоставя му служебно помещение в сградата на управлението на фирмата в Ню Йорк, наема му голяма вила в предградията на града, купува му кола — и всичко това за сметка на „Текеаско“. При такова съдействие от страна на Рибър, с енергичата помощ на Муни от „Дженеръл мотърз“ и други като тях Вестрик като че ли започва да преуспява. На 27 юни той съобщава в Берлин, че една влиятелна група начело с Муни се е съгласила да оказва натиск върху Рузвелг с цел да го накара да се съгласи отношенията с Германия да бъдат нормализирани, за което да изпрати в Берлин американски посланик, a най-важното да прекрати доставките на оръжие за Великобритания. В средата на юли Вестрик се среща в Детройт с Хенри Форд и сина му Адсъл и беседва с тях за сключването на мир между Германия и Англия върху основата на германските условия. Същевременно той започва кампания по-късно на Германия да бъде отпуснат заем от 5 милиарда долара.