Освен помощта, която оказва на Вестрик, Рибър играе и друга роля. През декември 1939 г., когато уговаря сделката си с Гьоринг и Фетцер, той се запознава с още един германец. Запознанството съвсем не е случайно, тъй като германецът има поръчение да завърши вербуването на Рибър и знае как да направи това. Така на сцената се появява Николаус Бенсман, един от собствениците на бременската адвокатска фирма „Херман Бенсман и К°“, която представлява патентните интереси на „Тексаско“ в Германия.
Бенсман или Нико е експерт по американската петролна промишленост. Той е завършил университета в Ню Йорк, работил е в автомобилните заводи в Дет-ройт, известно време се е подвизавал из петролодобивните райони в Тексас и Луизиана и успешно се преструва на грубоват добродушен американец с неизчерпаем запас от вицове и отличен вкус във всичко, свързано с жени, хубаво хапване и добри вина. Тези му способности го правят незаменим спътник на американските бизнесмени, когато те, като пристигат в Германия, искат да си починат от „праведния си труд“.
Рибър се отнася с голяма симпатия към Бенсман. Той го използва не само като специалист по патентите, но често се съветва с него и по други въпроси. В края на краищата Бенсман става нещо като генерален директор на всички предприятия на „Тексаско“ в Германия.
Но освен това Бенсман е и кадрови офицер от абвера с чин зондерфюрер и най-големият експерт на германското разузнаване по въпросите на петрола. Когато се среща с Рибър, той е трети по ранг в бременското подразделение на абвера и изпълнява длъжността заместник-началник на сектора по операции в чужбина. Всичко, което прави — и прилежните му занимания с работите на „Тексаско“, и помощта, която оказва на самия Рибър, влиза в задълженията му на офицер от абвера и служи за прикритие на разузнавателната му дейност. Като офицер-абверовец той разпитва лицата, които се връщат от Съединените щати, извлича необходимата информация от американските вестници и списания и дори успява да ръководи група завербувани агенти в САЩ. Съдейки по архивните материали на немското разузнаване, Бенсман е представил повече ценна информация, отколкото който и да е друг офицер от бременското подразделение на абвера. Той не се церемони при избора на средства и рядко се спира пред трудностите.
През декември 1939 г., когато Рибър е в Германия, Бенсман го придружава навсякъде и „приятелите“ добре прекарват времето си из разни увеселителни заведения. А след това Бенсман, без, разбира се, да разкрива своята принадлежност към абвера, предлага на Рибър да „разшири“ сътрудничеството си с германците, с две думи — да работи за абвера. Той намеква, че има отлични връзки в разузнаването и че то няма да остане безразлично към интересите на „Тексаско“.
По това време Рибър вече започва да изпитва известни трудности във взаимоотношенията си с германците главно заради глупостта, високомерието и вкоренения бюрократизъм на чиновниците, които едва не стават причина той да изгуби един от обещаните му танкери. При предаването на първия — „Скандинавия“ — не се спазват никакви предпазни мерки и англичаните завземат кораба веднага, наистина само за известно време. Бенсман уверява Рибър, че нищо подобно няма да се случи, ако абверът се заеме с предаването на танкерите. И наистина предаването на втория танкер — „Нова Андалузия“ — абверът осъществява като по вода. В навечерието на предаването Бенсман разпраща на всички ведомства, които имат някакво отношение към това, специален документ с молба да окажат на абвера необходимата помощ „в знак на признание на големите услуги, които капитан Рибър оказва на Германия“.