За получаването на телеграфна информация от Рибър (абверът го счита за твърде перспективен агент) Бенсман разработва сложна комбинация. Той създава в Бремен фиктивна фирма, която има за цел да служи като прикритие за него самия и като „пощенска кутия“ за Рибър и други агенти. След това той внедрява някой си Линцен в управленческия апарат на „Тексаско“ в Ню Йорк със задачата да събира материали и да ги изпраща в Бремен. Като правилно предполага, че англичаните и американците четат цялата кореспонденция с Германия, Бенсман измисля специален шифър, базиращ се на това, че деловите писма и телеграми, които той редовно разменя с „Тексаско“, съдържат стотици многозначни патентни номера. В кодовата книга на шифъра номерата на патентите се заместват с необходимите думи и значения. С помощта на своя шифър Бенсман изиграва британската цензура и започва да получава от Съединените щати съобщения, които понякога съдържат ценна информация. Така един от агентите на абверовеца в САЩ изпраща външно съвсем делово писмо, съдържащо много номера на патенти, срещу чието използване уж имали претенции Щатите. След дешифрирането в Бремен, „деловото писмо“ изглежда така:
„На 10 март за Генуа и Марсилия тръгна американският лайнер «Президент Полк» с 10 хиляди сандъка лесно възпламеним товар и хиляда варела бензин на борда.“
На 31 март 1941 г. друг агент от Ню Йорк изпраща на Бенсман също такава невинна на пръв поглед телеграма, в която изброява няколко номера на патенти. След дешифрирането може да се прочете следното:
„По време на неотдавнашното посещение на Рибър в Белия дом Рузвелт му заявил, че решил независимо от обстоятелствата да се стреми да предотврати влизането на САЩ във войната. Подобни уверения Рибър е получил от председателите на Демократическата и Републиканската партия.“
Като официален представител на фирмата „Тексаско“ в Германия Бенсман използва трансатлантическия телефон за връзка със своите съучастници в Ню Йорк и за да получава срочна информация. Той често се обажда на вицепрезидентите на „Тексаско“ Дирбърн и Додж, на главния й закупчик Мур и на главния й инженер Олдис.
Като вижда каква помощ може да му окаже абверът, Рибър се съгласява да плаща за услугата с услуга. Той, представете си, предполагал, че като събира за Бенсман секретни сведения, изразява благодарността си към неговите „приятели“ от немското разузнаване, без да нанася никаква вреда на Съединените щат. През август 1943 г., когато в пресата се появяват ма-териали, разобличаващи сътрудничеството на Рибър с нацистите, той публикува декларация, в която категорично отрича да има някакво отношение към антиамериканската дейност, въпреки че по същото време германците продължават да получават от „Тексаско“ и петрол, и шпионска информация.
Сведенията, които постъпват от „организацията на Рибър“, могат само да радват Бенсман: винаги навременни, конкретни и достоверни, те дават най-пълна представа за такъв особено важен по време на война отрасъл на промишлеността като петролната, за нейните мощности, за продукцията й, за изследванията, транспортните възможности и т.н. Фактически „организацията на Рибър“ се превръща в един от филиалите на абвера, при това тя не само събира висококачествена информация, но я анализира и оценява.
От тази информация особена ценност представлява представеният през лятото на 1940 г. доклад, който дава изчерпателна и точна характеристика на перспективите за развитие на американската авиационна промишленост. Докладът се базира на изучаването на потенциалните потребности от гориво и смазочни масла за 50 хиляди самолета, чието призводство се планира от Съединените щати. Докладът от 58 страници е съставен от икономистите на „Тексаско“ въз основа на задълбочен анализ на секретни и несекретни материали на правителствените органи и докладната записка на самия Рибър до президента Рузвелт, при това в него се прави изводът, че производството на такова количество самолети е напълно във възможностите на американската промишленост.
Този доклад заедно с една папка приложения е доставен в Германия от представителя на „Тексаско“, който пристига, за да приеме третия танкер. Документът буквално смайва абверовците. Канарис побързва лично да информира Хитлер, но той само махва с ръка, нарича доклада „пораженческа глупост“ и заплашва да накаже тези, които го приемат сериозно и го разпространяват. Американците могат да произведат 50 хиляди гумени биберона за своите бебета, заявява фюрерът, но не и 50 хиляди самолета.