Този инцидент разклаща из основи репутацията на Бенсман в абвера. Той продължава да доставя достоверна информация за увеличаването на военнопромишления потенциал на САЩ, но вече никой не се осмелява да я докладва на Хитлер.
Скоро след описаните събития Рибър, който досега не знае какво е поражение, започва да чувствува, че всичко около него се руши. Наистина американските и английските органи за сигурност така и не успяват да го разобличат, дори не подозират, че неговите телеграми издават на немците държавни и военни тайни и не разгадават разработения от Бенсман шифър. Рибър е провален от същия този съветник Вестрик, на когото организира толкова приятен живот в джунглите на американския делови свят.
Почти едновременно с Вестрик в Съединените щати пристига представителят на английската „Интелиджьнс сървис“, специалист по Западното полукълбо, Уйлям Стивънсън със задачата „да сложи край на германския шпионаж и другата нелегална дейност, особено на антибританската пропаганда, която има за цел да провали планираната американска помощ и да предотврати влизането на Съединените щати във войната“.
Един от първите в „черните списъци“ на Стивънсън е Рибър, но не заради сътрудничеството му с абвера, а защото го подозират, че снабдява с нефт страните от Оста през английската блокада. Стивънсън бързо открива Вестрик зад широкия гръб на Рибьр, още повече, че те не прикриват кой знае колко истинските си отношения. Вестрик се е настанил в служебно помещение на „Тексаско“, къщата, в която живее, е наета от „Тексаско“, колата му е купена от „Тексаско“; когато подава заявление да му бъде издадена шофьорска книжка, той дава адреса на фирмата като свой собствен. Стивьнсън поставя под наблюдение къщата на Вестрик и скоро се оказва, че го посещават не само някои твърде известни американски бизнесмени, но и някои млади американци от немски произход, които работят във военни заводи.
Стивънсън решава да разобличи Вестрик и с това да сложи край на дейността му в Щатите. Той предава събраните от неговите агенти материали на вестник „Ню Йорк хералд трибюн“ и вестникът публикува серия сензационни статии за тайните на фирмата „Тексаско“. Избухва скандал. Вестрик е обявен за „персона нон грата“ от Държавния департамент, а Рибър — от разтревоженото обществено мнение. На 12 август, когато Вестрик е още на път за Германия, Рибър по искане на управата на фирмата подава оставка и както по-късно се изразява Стивънсън, „престава да бъде проблем за английското контраразузнаване“.
Нито тогава, нито по-късно Стивънсън очевидно не е научил за още една страна от сътрудничеството на Рибър с нацистите — за неговите връзки с офицера от абвера Бенсман. Без да се вълнува от провала на Вестрик, Бенсман известно време продължава своята работа. Неговият човек в „Тексаско“ Линцен все още изпраща в Бремен събраната информация, а самият Бенсман както по-рано разговаря по телефона със своите познати от „Тексаско“. През есента на 1940 г., по време на най-тежките въздушни нападения срещу Британските острови, той се обажда на Дирнбърн и го пита, как в САЩ оценяват шансовете на Англия да оцелее и какво възнамерява да прави „Тексаско“ в един следвоенен свят без Великобритания. Съдейки по записките на Бенсман, Дирнбърн му отговорил: „Ние предполагаме, че войната скоро ще свърши, и като имаме това предвид, вземаме необходимите мерки.“
През 1941 г. Роджърс, който сменя Рибьр на поста председател на управата на „Тексаско“, решава да поправи „грешките“ на своя предшественик и прекратява всички операции с Германия, а същевременно и с Япония, въпреки че Държавният департамент още не е забранил доставките за тази страна и другите фирми продължават щедро да попълват запасите от гориво на нейния военноморски флот.
Не минава и половин година и Рибър отново изплува на повърхността, като заявява публично, че „ще им даде да разберат на тези нацистки отрепки“. Известно време бившият приятел на Бенсман строи някакви кораби със секретна конструкция за военноморския флот на САЩ, а след това става президент на една голяма фирма за производство на асфалт.
Той завършва криволичещия си път на бизнесмен-шпионин през 1968 г.
„Да откраднеш дявола от преизподнята…“
Курт Фредерик Лудвиг пристига в Ню Йорк през март 1940 г. Може да се каже, че това е завръщане в родните места, защото той е роден в Съединените щати. Наистина той се връща не от тъга по родината. Майка му и баща му са имигрирали в САЩ преди 50 години и за известно време са се заселили във Фримонт — Южно Охайо, — където и Курт се е появил на бял свят. Семейството Лудвиг не е намерило „по-добър живот“ отвъд океана и скоро се е завърнало в Германия заедно с двегодишния си син.