При бегло запознаване с тези писма те изглеждат достатъчно невинни: обикновени семейни празни приказки, обикновена делова кореспонденция на един ню-йоркски износител. Но всяко от тях съдържа зашифрована информация, предназначена за абвера.
В писмата на Лудвиг до жена му се чувствуват загриженост и тъга. „Ти и децата как сте? — пише той например в едно от тях. — Как мислиш, децата, особено по-малките, ще ме познаят ли, когато се върна?“. Той очевидно се надява да развълнува английските цензори с подобни сантименталности на един тъгуващ мъж и баща, да ги отклони от мисълта, че между редовете на това затрогващо послание може да бъде написано нещо съвсем друго със симпатично мастило.
А там с характерния за Лудвиг стегнат, делови стил действително е изложена важна (което също е характерно за този шпионин) информация:
„В Исландия има 70 хиляди английски войници и офицери. Корабът «Вил де Лиеж» е потопен на 14 април. Типовете самолети, които се изпращат за Англия (продължение на писмо № 693): на 20 ноември военноморският флот на САЩ е предал на Великобритания 20 самолета «Боинг Б-17 С» (модел 299 Т). Тринадесетте «Б-17 С», които са били видени на летището Макчърд, щат Вашингтон, с английски опознавателни знаци, a по-късно във Ванкувър, Канада, преди няколко седмици са пристигнали в Англия.“
От многобройните донесения на Лудвиг се вижда, че в съставянето им е вземал участие професионалният разузнавач Борчард, чиято помощ позволява на агента да уточнява и допълва публикуваните в пресата съобщения. Например в една от своите информации той стига до следното заключение:
„Аз много се съмнявам в достоверността на съобщението на английския печат, че «Боинг» уж вече в течение на няколко месеца произвежда самолети «Б-17 Б». По скоро става дума за нови модификации — «Б-17 Д» или «Б-17 Е», от които американската армия е поръчала 50 самолета“
След като Лудвиг се настанява в Ню Порк и потокът информация от неговата разрастваща се организация започва постепенно да се увеличава, дейността на абвера в САЩ достига своя връх. През този период тук действуват четири големи агентурни мрежи и две секретни радиостанции, които обслужват повече от 40 важни агенти и няколко десетки тайни информатори. Доставяните от агентурата чертежи и други обемисти материали се препращат чрез куриери-свръзки с кораби на неутрални страни. Като използва тази златна жила, върховното командуване на вермахта разполага с повече от достатъчно информация, за да преценява военно-промишления потенциал на САЩ, и американската помощ за Великобритания.
Но внезапно става нещо съвсем неочаквано, което поставя под заплаха по-нататъшната работа на всички тези разузнавателни организации. И причина за тона съвсем не са американските или английските органи за сигурност, а интригите и личната вражда, с които впрочем се отличава цялата система на управление в Третия райх. Изобщо в нацистката бюрократична машина царят хаос и дублиране, но с особена сила това се проявява в разузнавателните ведомства. Както СД на Химлер — Хайдрих, така и различните подразделения на нацистката партия имат в Съединените щати своя агентура. По същество тя е предоставена сама на себе си, а тези, които трябва да я ръководят, отправят на-падки срещу абвера, който разполага с най-голяма разузнавателна организация в Америка, и изпращат оплаквания срещу него до Рибентроп и Химлер.
Томсън от германското посолство във Вашингтон дава своя принос в тези разпри, като особено енергично протестира против дейността на абвера в САЩ. Без, разбира се, да споменава, че чрез своята агентура сам се занимава с шпионаж в Щатите, той бомбардира Министерството на външните работи в Берлин с оплаквания и предупреждения с резонни, макар и лицемерни аргументи.
„С пълното съгласие, на военния аташе — пише той до Берлин през пролетта на 1940 г. — за втори път най-сериозно обръщам вашето внимание върху това каква опасност представлява подобна дейност за американо-германските отношения, ако бъде разкрита, особено през сегашния напрегнат период. Искам да напомня, че през Първата световна война американското правителство вече използва подобен предлог за влизане на Съединените щати във войната на страната на съюзниците и за мобилизиране на общественото мнение в подкрепа на тази стъпка. И военните аташета, и аз разбираме необходимостта от разузнаване. Но известните на посолството агенти едва ли са подходящи за тази цел. Те нямат необходимата подготовка, липсва им и просто здрав разум, за да компенсират вредата, която могат да нанесат на германо-американските отношения. Затова, моля, да бъдат убедени съответните ведомства да сложат край на всевъзможните машинации на споите представители в САЩ.“