А Лахузен продължава да твърди, че САЩ и Великобритания никога не са фигурирали в плановете на абвера като обекти за диверсии. Той повтаря това все по-високо и нагло, а през 1953 г. дори започва да твърди, че в САЩ уж изобщо никога и никъде не са извършвани диверсии.
Някой си Абхаген се опитва да подкрепи тези опити да бъде оправдан абверът. В написаната от него биография на Канарис той се опитва да докаже недоказуемото — че ръководителят на абвера уж „саботирал диверсиите“, защото дал на Лахузен указания „да не прави нищо, което би нарушило международните закони“. Твърде странно изказване в светлината на всичко, което знаем за Канарис. Та нали именно Канарис наскоро след като го назначават, създава II отдел на абвера. Именно Канарис сформира най-голямата в историята на шпионажа диверсионна организация — „Бранденбург“, елитно диверсионно подразделение. От банда главорези с численост по-малка от рота по-късно тя прераства в дивизия и обикновено пристъпва към своите разбойнически акции още преди войната да е формално обявена, без да се сьобразява с никакви международни закони, макар че Канарис уж искал това от Лахузен. Според твърдението на немския историк Вил Бертолд самият Канарис наричал своите „бранденбургци“ „подпалвачи на война“. „Те воюваха — пише Бертолд — на всички фронтове на трите континента, облечени ту като бедуини, ту като английски офицери, без да разчитат на защитата на международните закони, знаейки, че могат да бъдат обесени на първия клон. Това бяха войниците на Канарис.“ През 1939 г. първият командир на „бранденбургците“ заявява на своите подчинени: „Шефът иска да станете банда от грабители, готови, ако се наложи, да откраднат и дявола от преизподнята.“
До началото на войната в Европа е оставало още около една година, а Лахузен вече е разработвал план за диверсии на територията на САЩ. Планирало се е той да се осъществява постепенно.
През първия етап майор Ричард Астор — икономист, който се специализирал в събиране на информация за II отдел на абвера за възможни обекти на диверсии, е трябвало да състави подробен списък на тези обекти.
През втория етап се е предвиждало да бъдат завербувани американски граждани от немски произход и след специална подготовка в Германия да бъдат внедрени на такива стратегически обекти в Съединените щати като електростанции, водопроводни системи, заводи, водни резервоари, телефонни станции. Всички тези агенти е трябвало да бъдат организирани в отделни групи, които да се ръководят от хора, специално изпратени от Германия и подготвени особено внимателно.
Изпълнението на плана е възложено на петима специалисти на абвера по САЩ: подполковник Щолц, майор Остен, лейтенант Майерхаймб и цивилните Блаум и Капе. Капе, който в недалечното минало е завеждал отдела по печата на германо-американския съюз в САЩ и е бил главен редактор на официалния му орган, по това време вече се подвизава в абвера като човек, набелязващ целта — именно на него предстои да препоръчва на ръководството на абвера американци от немски произход, „годни за диверсионна работа и Щатите“.
Лахузен моли своя колега Пикенброк от I отдел на абвера да постави на агентурата на отдела в САЩ задачата да представи списък, характеристики и карти на всички големи американски градове, както и на „стратегическите обекти, разположени покрай железопътните линии“, като моста „Хел Гейт“ на Ист Ривър в Ню Йорк и завоя „Подкова“ на Пенсилванската железопътна линия в Алтън. Предполага се, че ако тези ключови обекти бъдат извадени от строя, „Пенсилвания ще бъде лишена от железопътен транспорт, което пък ще парализира въгледобивната й промишленост“.
Задачата е изпълнена. Един от агентите изпраща в Берлин схема и чертежите на водопровода в Ню Йорк, друг — на водопровода в Лос Анджелос заедно с чертежите на станциите за филтриране, трети — списъка на всички важни за военната промишленост заводи и фабрики в в източната част на САЩ и карти на Лонг Айлънд с нанесени върху нея 52 площадки за голф, „които могат да бъдат използвани от немските самолети като идеални площадки за кацане“.
Първият шеф па група, изпратен в Съединените щати, за да ръководи диверсант, е Фриц фон Хаусбергер. За него и днес почти нищо не е известно, освен че е бил протеже на Лахузен. Хаусбергер преминава специална подготовка в диверсионната школа и лабораторията на германското разузнаване, а в Лисабон, преди да замине за САЩ в началото на 1939 г., го инструктира Остен. В абвера му дават фамилните имена и адресите на американските граждани от немски произход, конто според думите на Капе са се съгласили да изпълняват диверсионни задачи. На Хаусбергер предстои да ги подготви за тази работа. В САЩ той намира и съхранява в квартирата си около 50 фунта взривно вещество, след това се заема с изготвянето на взриватели и корпуси за бомбите, които щели да потрябват на агентурата му.