— Второ, господин Кори, същото се отнася за вас и госпожа Мейфилд.
Погледнах Кейт, но тя изглежда, не чуваше гласа на Халил.
— Знаеш ли, Асад, не можеш да решиш всичките си проблеми с насилие — казах на психически непълноценния си събеседник.
— Мога, разбира се.
— Който вади нож, от нож…
— Ще оцелее онзи, чийто нож е най-бърз. На моя език има поема а която ще се опитам да ви преведа. Разказва се за самотен страшен воин, яхнал…
— Хей, знам я! Нещо съм позабравил арабски, обаче виж как звучи на английски. — Прокашлях се и зарецитирах: — „Препуска сам ужасен конник, със сабя йеменска — другар единствен, по нея няма други украшения освен резки по хладната стомана“. Как ти с струва?
Последва продължително мълчание.
— Откъде я знаете? — попита Халил накрая.
— От неделното училище. Не, чакай да помисля. От един приятел арабин. — После прибавих, за да го ядосам: — Имам много арабски приятели, които работят за мен. Полагат всички усилия да те открият.
Халил се замисли, после каза:
— Всички те ще отидат в ада.
— А ти накъде си се запътил, приятел?
— Към рая.
— Вече си в Калифорния.
— В Либия съм. Завърших своя джихад.
— Е, щом си в Либия, повече не ми се приказва с тебе. Само ще ми натовариш телефонната сметка, така че…
— Аз ще реша кога да свърши разговорът.
— Тогава давай по-делово. — Всъщност предполагах, че зная какво иска. И което е по-интересно, по време на мълчанието чувах някъде да пеят птици. Това ме наведе на мисълта, че Асад Халил е на открито, освен ако си няма канарче. Искам да кажа, не съм орнитолог, обаче съвсем наскоро бях чул подобни звуци в Бел Еър. Бях убеден, че тоя тип е някъде в района. Както и да е, Асад най-после стигна до действителната цел на обаждането си.
— Какво ми казахте, когато разговаряхме предишния път?
— Струва ми се, че те нарекох ебач на камили. Но ми се ще да си върна думите назад, защото могат да ме обвинят в расизъм, а като федерален служител и американец…
— За родителите ми.
— А, ясно. Добре де, ФБР… всъщност ЦРУ и техните отвъдокеански колеги — имат сигурна информация, че майка ти е била…как да се изразя? Нещо като много добра приятелка на господин Кадафи. Нали загряваш? Виж сега, ние сме мъже, нали така? Разбираме ги тия неща. Добре, та майка ти… може да ти е неприятно да го чуеш, обаче и тя си е имала нужди. Нали така? И нали знаеш… започнало да й става малко самотно, след като баща ти постоянно е отсъствал… чуваш ли ме?
— Продължавайте.
— Добре. — Погледнах Кейт, която вдигна палец нагоре. Продължих: „Виж сега, Асад, не съдя никого. Майка ти и Муамар може да са се събрали едва след като баща ти… а, това е другото нещо. Баща ти. Сигурен ли си че наистина, ама наистина искаш да го чуеш?“
— Продължавайте.
— Добре. Е, пак ЦРУ — те са адски интелигентна тайфа и няма да повярваш какво знаят. Имам един много добър приятел там, Тед, та Тед ми каза, че баща ти… Карим му беше името, нали? Както и да е, че не го били очистили израелците. Че не са го убили де. Всъщност, Асад, бил е… а бе, защо да ровим в миналото? Случват се разни гадости. Нали разбираш? Пък и аз знам, че си от обидчивите. Защо пак да започваш отначало? Остави тая работа.
Мълчание, после:
— Продължавайте.
— Сигурен ли си? Искам да кажа, знаеш какви са хората. Казват: „Давай, няма да ти се сърдя“. И после, когато им кажеш лошата новина, те намразват. Не искам да ме намразиш.
— Не ви мразя.
— Но искаш да ме убиеш.
— Да, но не ви мразя. Не сте ми направили нищо.
— Разбира се, че съм. Прецаках ти плановете да очистиш Уигинс. Хич ли няма да ми отдадеш дължимото? Et tu, Brute18?
— Моля?
— Латински. Е, щом не ме мразиш, добре, но защо да бъркам пак в стари рани? Искам да кажа, какво ще спечеля, като ти кажа за твоя старец?
Той се замисли.
— Ако ми кажете каквото знаете, имате думата ми, че няма да пострадате нито вие, нито госпожа Мейфилд.
— И Уигинс.
— Не мога да ви обещая такова нещо. Той е жив мъртвец.
— Е, добре. По-добре половината, отколкото нищо. Хм, докъде бях стигнал?… А, да, до оная история в Париж. Да, не искам да правя предположения или да хвърлям семената на съмнението, обаче трябва да си зададеш въпроса, който си задава всяко ченге, разследващо убийство. Въпросът е: cui bono? Това пак е на латински. Не na италиански. Знаеш италиански, нали така? Както и да е, cui bono? — Кой печели? Кой би спечелил от бащината ти смърт?
— Очевидно израелците.
— Стига, Асад. Ти си умно момче. Колко капитани от либийската армия са убили израелците на парижките улици? За да убият някого, израелците имат нужда от основание. Какво им е направил баща ти? Кажи ми, ако знаеш.