Хрумна ми, че щом аз съм в състояние да виждам терена, Асад Халил със сигурност може да забележи джип с включени фарове.
— Не мяркам нито един от хората ти, Джин — по някое време отбелязах аз.
Той не отговори.
— През деня трябва да е много красиво — каза Кейт.
— Това е райско място — отвърна Барлет. — Намира се на около седемстотин и петдесет метра над морското равнище и от някои части на ранчото се виждат Тихият океан и долината Санта Инес.
Продължихме да обикаляме и честно казано, не разбирах какво правя на това място. Ако Асад Халил бе някъде наблизо и имаше същия оптичен мерник като мен, можеше да ме гръмне между очите от двеста метра разстояние. А ако имаше и заглушител — а бях абсолютно сигурен в това, — аз безшумно щях да се изтърколя от джипа, докато Джин и Кейт си приказват.
Храсталаците внезапно свършиха и пред нас зейна мрачна пропаст. Тъкмо се канех да го спомена, но Джин, който познаваше местността като собствената си длан, спря и каза:
— В ясен ден оттук се вижда океанът.
Напрегнах очи, обаче не забелязвах нищо друго освен мъгла, мъгла и пак мъгла. Не можех да повярвам, че толкова съм се отдалечил от морето.
Барлет зави наляво и продължи прекалено близо до ръба на бездната. Конете поне знаят, че не бива да скачат от скали, но това не се отнася за джиповете.
След няколко безкрайни минути спряхме и от мъглата се появи човек. Носеше черни дрехи, имаше нещо черно на главата си и стискаше пушка с оптичен мерник.
Това е Херкулес едно — информира ни Джин. Двамата размениха няколко думи и Барлет ни запозна с Херкулес, който всъщност се казваше Бърт. — Господин Кори се опитва да привлече снайперистки огън — обясни му Джин.
— Добре — отвърна Бърт. — Тъкмо това чакам.
Реших, че се налага да изясня въпроса.
— Просто разглеждам местността.
Херкулес, който приличаше на Дарт Вейдър с тия черни дрехи, ме измери с поглед, но не отговори.
Почувствах се не на място с костюма и вратовръзката си сред тези истински мъже. Мъже с кодови имена.
Джинн и Бърт поговориха малко, после продължихме.
— Постовете, изглежда, са доста нарядко, Джин — отбелязах аз.
Той отново не отговори. Радиостанцията му изпращя и Барлет я доближи до ухото си, но не успях да чуя какво му съобщават.
— Добре — накрая отвърна Джин. — Ще ги откарам там.
Кого? И къде?
— Някой иска да ви види — каза ни той.
— Кой?
— Не зная.
— Дай ни поне някакво кодово име.
— Ясно. Обаче мога да ви предложа само едно — чалнати.
Кейт се засмя.
— Не искам да се срещам с човек без кодово име — казах аз.
— Мисля, че нямаш избор, Джон. Нареждането идва отгоре.
— От кого?
— Не зная.
Кейт ме погледна през рамо и двамата свихме рамене.
Какво друго ни оставаше, освен да продължим в мъглата, за да се срещнем с някого насред нищото?
Движехме се по високо плато, покрито със скали и диви цветя. Нямаше пътека, но теренът бе открит и равен. Изглежда, се намирахме в най-високата точка на ранчото. През стелещата се мъгла зърнах нещо бяло напред и насочих мерника към него. То стана зелено и се оказа бетонна сграда, голяма колкото къща. Намираше се в подножието на огромен изкуствен насип от пръст и камък. На върха му се издигаше висока странна структура, нещо като обърната наопаки фуния.
Когато стигнахме на стотина метра от тези забулени в мъгла, интергалактични наглед постройки на върха на света, Кейт се обърна към мен.
— Е, това вече е сцена от „Досиетата Х“.
Джин се засмя.
— Това е ВОРТАК19.
— Аха — отвърнах аз. — Сега всичко е ясно.
— Самолетен навигационен фар — каза Барлет.
— За какви самолети? От коя планета?
— От всяка. Излъчва омнисигнали — нали знаете, радиосигнал на триста и шейсет градуса за цивилни и военни самолети. Някой ден ще го заменят с сателитна навигационна система, но засега още действа. Използват го и руските ядрени подводници в океана. Безплатно.
Джипът продължи към инсталацията и реших, че отиваме там.
— Кой знае колко е тъпо да дежуриш в тоя ВОРТАК — отбелязах az.
— Тези неща са напълно автоматични и се следят от Центъра за контрол на въздушния трафик в Лос Анджелис — отвърна Джин. — Но от време на време идват да го поддържат. Има собствен енергиен източник.
— Ясно. Иначе щеше да им трябва адски дълъг кабел до къщата.
Барлет се подсмихна, после каза:
— Сега сме на федерална територия.
— Вече се чувствам по-добре. Тук ли ни чакат?
— Да.
— Кой?
— Не зная. — Джин продължи с обясненията си:
19
Very high frequency Omni Range Tactical Air Navigation — високочестотна всеобхватна тактическа въздушна навигационна система (англ.). — Б. пр.