Подозираше за къде е ключът още преди телефонът да му съобщи къде да намери съответния метален шкаф.
Тогава защо беше целият този Джеймс Бонд Cloak and Dagger shit, ако ставаше дума просто за флакон спрей?
Но след като му се удаде шанс да поразгледа находката си, всичко изведнъж стана по-вълнуващо. Почти веднага схвана, че това не беше някакъв си спрей. Всъщност беше почти нелепо, че бе мислил в тази посока. Стигаше да видиш дръжката от едната страна и предпазителя в горната част, за да чатнеш, че това беше значително по-опасна играчка от флакон боя. И внезапно пулсът му запрепуска в очакване.
„M84 Stun Grenade“ пишеше на нея с военен шрифт и бърза проверка в „Уикипедия“ стигаше, за да потвърди за какво се използва. Гранатата, която се наричаше още Flash&Bang, беше така наречено „non-lethal weapon“. Или за тези, които не владееха военна терминология или не цъкаха „Counter-Strike“, това беше оръжие, чиято основна цел не беше да убива хора.
За разлика от обикновените гранати, M84 не разпръскваше шрапнели, които осакатяваха и убиваха всичко наоколо, ами произвеждаше дяволски гръм и трясък, придружени от ярка светлина, която караше слънцето да изглежда като петнайсетватова крушка. Идеята на гранатата беше да обезвреди врага, като го остави ослепен, оглушен и насран достатъчно дълго, за да бъде заловен жив. Повечето антитерористични и полицейски сили в цивилизования свят изглежда разполагаха с M84 в арсенала си и описанията на ефективността на гранатата бяха изумителни: „very powerful“, „extremely useful“ или „highly efficient“ бяха само някои от позитивните оценки, които гранатата бе получила от използващите я, а сега HP внезапно имаше своя собствена.
Истинска!
Въпросът беше само къде Водачът иска от него да я детонира?
От: Game Control
До: Водача
Относно: Извадка от полицейски доклад 0201-К246459-10 (кандидат 128, мисия 1006-09)
Патрулен автомобил 1054 с полицейски инспектор Янсон и полицейски асистент Мудѐер на гореспоменатата дата получава повикване за „Кунгстредгордсгатан“/„Арсеналсгатан“ във връзка с все още необявения за престъпен инцидент срещу конната полиция. На мястото едновременно са изпратени няколко патрула, както и линейки, и на първо време инспектор Янсон е назначен за ръководител на разследването.
На място патрулът се среща с лейтенант Арне Волф от конния батальон на Националната гвардия, който разказва следното:
Волф, заедно с дванайсет колеги офицери и общо четиридесет войници на задължителна служба, получил заповед да сформира конен ескорт за кортеж от Хувсталет55 до Кралския дворец във връзка с държавното посещение от Гърция.
В кортежа са пътували президентът на Гърция и неговата съпруга, както и Техни Величества кралят и кралицата.
Волф разказва, че са напуснал Хувсталет в следната подредба:
В първия ред двама конни полицаи, които да се грижат главно за проблеми с трафика. След тях началникът на ескорта, както и неговият адютант и парадната охрана на флага (2+4 души), следвани от първата ескортна трупа (2+20 души), на която Волф бил заместник-началник и зад която бил разположен.
Зад лейтенант Волф следвала първата карета от кортежа, превозваща президента и Негово Величество краля, а след нея втората карета с първата дама и Нейно Величество кралицата. Зад кралските карети имало още двама конни полицаи и втората ескортна трупа, също от двама офицери и двайсет войници.
Обикновено се минава по „Нюбруплан“, „Хамнгатан“, „Рейерингсгатан“, за да се стигне до Норбру през площад „Густав Адолф“ и оттам Шепсбрун и двореца, но тъй като Шепсбрун е затворена за ремонт, този път е използван алтернативен маршрут през „Кунгстредгордсгатан“ за да се пресече реката по „Стрьомбрун“.
Щом HP получи инструкциите, веднага осъзна, че тази мисия е много по-сложна от тези, които бе изпълнявал по-рано. Рискуваше да го разкрият и ако това станеше, щеше да си има значително по-големи проблеми с правосъдието, отколкото за загасен часовник, напръскана врата или развити болтове. Това си беше some serious shit, пък и полицейското му досие досега не беше точно девствено чисто като сняг. Можеха да го тикнат зад решетките, ако нещо се объркаше…
В действителност трябваше да откаже, но вече усещаше как възбудата бълбука в него. Щеше да стане страшно добро клипче. World class stuff, може би clip of the week-material! Никога не бе чувал някой да е правил нещо подобно, така че той щеше да е първият. Чисто и просто не можеше да откаже на такова предизвикателство.