Дам, Манге беше true friend, всъщност BFF105 Отсега нататък щеше да се държи с него като с такъв. Като начало щеше да го нарича Фарук. Щом името беше важно за Манге, отсега нататък щеше да го използва и нямаше да се бъзика.
Беше сънувал много, докато беше болен, трескави сънища за всичко възможно. По принцип беше свикнал със странните сънища, бяха почти задължителни няколко дни или седмица след хубав трип. Беше чел, че ТНС-то в коза се събира в мастната тъкан на мозъка и от време на време напомня за себе си впоследствие, горе-долу като бомба със закъснител. Често сънуваше психеделични истории в стил „Властелинът на пръстените“, с гигантски пеперуди или говорещи дървета, което беше доста яко.
Но тези сънища бяха различни, много по-мрачни и неприятни от джойнт-фантасмагориите.
Един сън, който си спомняше особено ясно, беше как тича гол през тунел „Клара“. Черният, изгорен труп на Ерман го преследваше с мотопеда, начело на стотици препускащи коне без ездачи. Отворът на тунела към „Свеавеген“ приближаваше, но преследвачите го настигаха. Стъпките му ставаха все по-тежки, защото наклонът се увеличаваше, и той осъзна, че няма да успее. Двигателят на мотопеда ревеше с дрънчащ фалцет, навсякъде тракаха копита.
Те са навсякъде! It’s all a fucking Game!, извика овъглената уста на трупа, но последната дума се разкриви и отекна около него като ехо между стените на тунела.
Гейм
Гейм
Гейм
В момента, в който мотопедът срещна свивката на колената му, той се събуди. Сърцето му тътнеше в гърдите.
Но сега се чувстваше по-добре.
Без треска, изкъпан, нахранен и доволен. Може би малко схванат, но това беше временно.
Въпросът беше какво да прави сега?
Не можеше да се върне в апартамента поне още седмица, изглежда, бе станала някаква бъркотия с доставката на новата врата. В известен смисъл това бе добре. Нямаше смисъл да го отрича, той всъщност не гореше от желание да се прибира. Работата беше там, че след случилото се в Сигтюна, той беше… изплашен.
Да, признаваше си. Хенрик HP Петершон, мъжът, митът, легендата — го беше шубе.
Играта в крайна сметка не беше някакъв малък, анархистичен платен YouTube, както бе мислил първоначално, ами нещо съвсем различно и много по-зловещо. Това със залагането беше доста по-ужасно, отколкото му се бе сторило в началото, сега го разбираше. Постепенно да притискаш хората, за да размиеш разбирането им за това какво е приемливо, съзнателно да издирваш хора, които са лесни за манипулиране, и да си играеш с тях само за да видиш докъде са готови да стигнат — всичко това само защото е яко!
По останалото продължаваше да звучи твърде невероятно, за да бъде истина. Че мисиите не са случайно измислени, ами съзнателно съставени, за да задоволят незнайни възложители? Ако това беше вярно, и той наблегна на думата, ако в такъв случай това означаваше, че той и останалите играчи са двойно прецакани.
Не бяха просто jackasses106 on speed или пък зажаднели за интернет-внимание курви, готови на всичко само за още няколко посещения на страницата им или малко виртуално одобрение. Те бяха абсолютни, шибани марионетки!
Неволни наемници, които не знаеха нищо, и съответно Играта лесно можеше да се лиши от тях, ако нещата отидеха по дяволите. Банда наивници, изкупителни жертви, на които никой нямаше да обърне внимание, дори ако опитаха да кажат истината. Защото кой би им повярвал?
Мисълта го разгневи и не малко изнерви.
Възможностите при такъв сценарии бяха толкова необозрими, че той едва ли можеше да ги прозре напълно. Това не беше ли наистина плод на параноичния мозък на Ерман, който накрая бе прекрачил тънката граница между живописния селски ексцентризъм и крещящата, шибана лудост?
Докато не бе видял къщата, обгърната от пламъци, вероятно с Ерман вътре в нея, той бе готов да мисли така, но сега нещата изгряха в съвсем нова светлина…
Имаше само един начин да получи яснота и той реши да започне с малко изследване.
Един от всичките курсове от службата по заетостта, които бе направил всичко възможно да забрави, беше точно на такава тема, така че оставаше да види дали нещо му е останало в главата. С добра търсачка човек можеше да смае света, това поне си спомняше…
Фарук му бе помогнал да настрои лаптопа, така че да минава през един от анонимните прокси сървъри107, които се появиха в дните преди ИПРЕД-законът108 да влезе в сила. В момента той беше невидим в мрежата, a ghost rider.
Избра си търсачка и се захвана за работа. Бележката на Ерман не му помогна особено.
106
Jackass е американско шоу, в което се изпълняват опасни и често болезнени каскади и шеги. — Б.пр.
107
Прокси сървър е сървър посредник, който може да се използва за запазване анонимността на потребителя. — Б.пр.
108
IPRED-закон е общо наименование на определени промени в шведските закони, целящи защита на интелектуалната собственост. Промените влизат в сила на 1 април 2009 г., а името идва от директива на ЕС от 2004 година, наречена Директива за упражняването на правата върху интелектуалната собственост