Тя напълни още една чаша и я остави на щанда до Манге. Той, изглежда, се бе възползвал от отсъствието ѝ, за да се стегне. Очите му действително бяха леко кървясали, но поне цветът на лицето му се бе върнал към нормалния цветови диапазон.
Мълчаха, докато той изпи водата.
— Разбирам какво имаш предвид, Манге, но всъщност мисля, че никой не би могъл да предотврати това, което се случи — каза тя бавно. — Просто стана каквото стана и всички трябва да опитаме да продължим напред. Поне аз това се опитвам да направя.
Тя самата чу колко фалшиво прозвучаха думите, но Манге кимна в съгласие.
— Разбира се, имаш право — каза той. — Така или иначе, беше хубаво да споделя мислите си, носех ги в себе си от доста време. Извинявай за сълзливото избухване.
— Спокойно, ще си остане между нас.
Той отново се усмихна, този път по-искрено и тя се възползва, за да смени темата на разговора.
— Слушай, наистина ли си сигурен, че не си виждал Хенке?
Още едно поклащане на глава.
— Нее, не точно…
Неохотно тя му приложи полицейския си поглед и резултатът беше незабавен.
— Какво имаш предвид с не точно, Манге? Виждал ли си го или не си го виждал?
Гласът ѝ изведнъж бе изгубил цялата си мекота от преди малко. Беше малко гадно да си служи с техниките за разпит, особено след емоционалния му изблик, но нямаше избор. Беше принудена да открие Хенке и нямаше време за повече отклонения.
— Не и от няколко дни — смотолеви той унило, забил поглед в земята, и доколкото Ребека можеше да прецени, това вероятно бе истината. Тя се огледа и подуши шумно въздуха.
— Тези хлапета, които са подпалили магазина…
Тя проточи думите и заби погледа си в него. Той се гърчеше като червей на кука, но тя не му даде шанс да се измъкне.
— Същите ли са, които са подпалили дома на Хенке?
— Да… ох, искам да каже не, или…
Погледът му блуждаеше и изглежда той изведнъж не знаеше къде да си дене ръцете.
— Магнус, малкият ми — каза тя с най-мекия си глас, навеждайки се над щанда.
Изчака, докато той отново срещна погледа ѝ:
— В какво те е забъркал малкият ми брат идиот този път?
14. White bear
Окей, оставаше да признае истината — беше се вманиачил!
Мел Гибсън в „Теория на конспирацията“, Брил, героят на Джийн Хекман в „Обществен враг“, ето в какво щеше да се превърне.
Обзетият от чувство за справедливост, самотният луд, хахавият с конспирациите, който живее в интернет форумите и вижда заговори зад всеки ъгъл. Можеше направо да си направи интернет страница, хижа in the woods и стена, покрита с изрезки от вестници, тогава всичко щеше да е върхът!
Е, да, това с убийството на Палме беше трудно да се повярва, но от друга страна, теорията му не беше по-откачена или по-лоша от останалите така наречени следи. Кюрди, полицаи бейзболисти114, Лисбет115 или самотен пияница?
All aboard the Crazy train!
Вратите се затварят, next stop Looneyville!
Предположенията на откачалките се трупаха из интернет пространството като диви витри116, кое от кое по-ненормални. Така че какво му имаше на неговото?
Think about it!
Как иначе можеше най-голямото полицейско разследване в света да бъде осрано така? Да бъде забравен всякакъв полицейски common sense, да бъдат нарушени купища закони и правила, като се назначи аматьор за началник на разследването и разузнаването? И като че това не беше достатъчно, политически комисар от Социалдемократите, разполагащ със свое собствено малко СЕПО, да води паралелно разследване, пряко одобрено от министъра на правосъдието…
Странностите изобилстваха, а случаят бе пълен с въпроси без логичен отговор, точно както го бе предупредил Ерман. Чисто и просто нямаше качествени обяснения или поне такива, които да са по-добри от това, което той все повече започваше да приема.
Освен това се сещаше за още едно убийство на политик, което, въпреки че убиецът бе разкрит, отговаряше много добре на профила „самостоятелен извършител без ясен мотив“. Да не говорим за Лазерния човек117. В цялото му престъпно турне имаше нещо методично, почти като в компютърна игра. Сякаш преодоляваше различни нива на трудност и постоянно поемаше все по-големи рискове. Като че се беше издигал в някакво класиране…
Според клипа, който HP намери в СВТ118, Лазерния човек е харчел парите от грабежите по немски казина, така че очевидно е обичал да залага. Дали в действителност не беше играч и в двата смисъла? It made perfect sense, като същевременно беше направо безумно! А каква всъщност беше истината зад убийствата на братята Кенеди? Естония? Единадесети септември?
114
Т.нар. бейзболна лига са група шведски полицаи, които в началото на 80-те години на XX в. взели правосъдието в свои ръце и прибягвали до прекомерно насилие и тормоз, като причинили и смъртта на няколко бездомни. Вместо униформи, предпочитали да носят цивилни дрехи и бейзболни шапки, откъдето идва и името им. — Б.пр.
116
Същества, напомнящи харпии, обитаващи гората, където живее Роня, дъщерята на разбойника от едноименната книга на Астрид Линдгрен. — Б.пр.
117
Йон Аусониус, който през 1991-1992 г. извършва редица престъпления в Швеция, сред които убийство, многократни опити за убийство и обири на банки. Първоначално е използват пушка с лазерно насочване, откъде идва псевдонимът му. — Б.пр.