— Салам алейкум, братко HP — измърмори той с половин уста.
— Здрасти, Манге — засмя се HP и се отправи спокойно към щанда. — Пише ли нещо интересно във вестника днес? Нека позная, кризата се влошава, Байен25 са паднали и някакви ненормални са взривили нещо някъде, вероятно в Багдад, Бомбай или може би в Намайнатаси?
— Португалия — въздъхна Манге и погледна неохотно нагоре.
— А?
— Въпросните ненормални са взривили нещо в Лисабон, по-конкретно празна луксозна яхта. Изглежда никой не може да разбере защо. Но позна две от три. Проклетите Байен пак са се огънали, както винаги.
Той сгъна вестника и се изправи с унил поглед.
— Освен това знаеш много добре, че искам да ме наричат Фарук добави той обезсърчено.
— Разбира се, че знам, Манге, малкият ми! Ако непременно искаш да се превърнеш във второкласен продавач на килими, това си зависи от теб.
Той кимна многозначително към облеклото на Фарук — шалвари, копринена жилетка и риза до глезените.
— Но не очаквай, че ще се вържа на тея простотии. Ти беше Манге в основното училище, беше Манге, когато се криехме зад „Консум“26 да пушим от цигарите на майката ти, както и когато загуби девствеността си с оная дебела финландка в палатката, като бяхме на „Хултсфред“27. Така че за мен си Манге, независимо какво ти, жена ти или новият ти бог мислите по въпроса. Окей?
Манге/Фарук въздъхна отново. Нямаше смисъл да се спори с HP, когато беше в такова настроение, това го знаеше отдавна. Най-добре изцяло да смени темата, тази тактика обикновено действаше. HP лесно се разсейваше.
— С какво съм заслужил тази почит, млади падуане? — каза той вместо това и направи пресилен жест с ръка към претъпкания под. — Посещението ти е чест за скромния ми магазин.
Ставаше дума за около трийсет квадратни метра похабена кафява коркова настилка, плюс още два квадрата, които съставляваха малкия бокс, скрит зад овехтялата завеса на ресни зад щанда. Общо взето всяка мислима, а и немислима повърхност по пода, стените и дори тавана, беше отрупана с джаджи, главно компютри или части и периферия за такива. Калъфи, харддискове, кабели, касети за принтери и различни USB джунджурии съжителстваха с плакати на компютърни игри или купчини най-различни продукти, отдавна излезли от производство. Малък климатик над входната врата хриптейки водеше неравна борба както с лятната жега навън, така и с топлината, която създаваха безбройните машини вътре.
Във вътрешната част бръмчаха два настолни компютъра, които вероятно бяха замислени с демонстрационна цел, но основно служеха за уеб-кафе, както прилежно бе написано на хартиената табелка, която висеше над зацапаната кафеварка. Същата кафеварка, според друга табела, предлагаше на евентуалните клиенти безплатен достъп до горчивото си съдържание, но такива в случая не се мяркаха.
Светлината в магазина, както обикновено, беше приглушена и идваше главно от разните монитори, разпръснати из помещението. Те, заедно със слабата флуоресцентна лампа над щанда, бяха единственото противодействие срещу листовете картон, залепени върху снабдената с решетка витрина, които успешно държаха слънчевата светлина навън.
HP извади мобилния телефон от вътрешния си джоб и с триумфиращ жест го удари в щанда пред Манге.
Game over, mothafucker!
Но вместо веднага да се пречупи и да си признае, Манге само нагласи очилата си с тъмни рамки и се наведе заинтригуван напред.
— Нов телефон, готин модел. Не съм виждал такъв. Находка или покупка? — обобщи той наблюденията си.
— You tell me, Манге — ухили се HP, но нито коментарът, нито усмивката се получиха достатъчно вкиснати.
Увереността, която изпитваше преди малко, като показа телефона, изведнъж беше изчезнала. Не се получи както си го беше мислил. Манге никога не бе бил от хората, които могат да се преструват — дори за дребни неща. Когато бяха по-млади, HP и останалите неведнъж ги бяха прибирали тъкмо заради Манге, така че сега очакваше от него или моментално признание, или може би жалък опит да отрече. Но не се случи нищо такова и набързо импровизираният му план Б — да втренчи ядосан поглед в Мангелито, даваше слаби резултати.
Никаква реакция, дори не примигна и не завъртя очи, нещо толкова типично за малък гийк28 като него, когато нагази в дълбокото. Гласът му също издържа теста…
— А, за какво говориш, братко?
HP наклони глава и направи последен вял опит.
— Искаш да кажеш, че не знаеш нищо за малкия номер, който някой ми спретна във влака от Мерща преди половин час?
26
Широко разпространена верига магазини, собственост на Шведския кооперативен съюз. — Б.пр.
28
Geek — жаргонен израз, който може да се използва за хора с големи компютърни познания или със силен интерес към дадено хоби. — Б.пр.