Почука три път и на вратата, но никой не отвори. Той може би спеше? Вече беше късен следобед, но тя далеч нямаше да се учуди, ако Хенке си беше спретнал малка сиеста.
Тя пробва дръжката на вратата и откри, че не е заключено, но по някаква причина остана да стои на входа. Не знаеше защо, но нещо събуди подозрението ѝ. Огледа вратата по-внимателно и скоро откри това, което търсеше. Малка, едва забележима следа в дървото, точно до резето. Действително, можеше да е стара, но бърза проверка на прага долу разкри няколко пресни стърготини боя в съответния цвят.
Някой беше влязъл с взлом във вилата и то наскоро, въпросът беше дали този някой още беше вътре?
Ребека пое дъх и се заслуша.
Тихо като в гроб.
Тя прекрачи безшумно прага и влезе вътре. От вонята на цигарен дим и ма̀я120 очите ѝ почти започнаха да парят. Тя се хвана за рамката на вратата към малката кухня и светкавично показа и прибра главата си през отвора.
Движението беше толкова бързо, че да не остави възможност на нападателя да реагира, но достатъчно, за да може тя да оцени по-голямата част от обстановката в стаята. Повтори същата процедура с малката спалия от дясната страна на хола.
Резултатът беше категоричен — вилата беше празна.
Който и да бе нахлул вътре, вече се беше махнал и изглежда, не се бе занимавал да краде нещо. Лаптоп с пуснат скрийнсейвър стоеше непокътнат на малката кухненска маса. Няколко неизмити порцеланови и стъклени чаши, повечето пълни с цигарени фасове, стояха изоставени тук и там, а малката мивка преливаше от чинии и стари консерви.
В единия край на дивана лежеше гнусен, смачкан на топка спален чувал, а на един стол висеше потна тениска и чифт разкъсани Cheap Mondays121.
Опушено, мръсно и пропаднало, определено далеч от състоянието, в което леля Берит бе оставила къщата, предположи Ребека.
Манге очевидно бе казал истината, Хенке живееше тук…
Въпросът беше къде се намира и колко време ще отсъства? Най-доброто, за което се сети, беше да седне на дивана и да чака.
What thefu…?!
Кратка разходка до „Рингвеген“ за два стека цигари и няколко пирожки, такъв беше планът.
Беше прибавил към това и един фалафел и ледена близалка, защото не бързаше за никъде. Почти бе стигнал обратно до вилата, когато видя сините светлини.
Две патрулки и цивилен бус с ремарке, всички паркирани пред малката къща на леля. Ремаркето изглеждаше смешно, почти като гигантска кана за мляко с отворен капак. Едно от ченгетата се беше разбързало да постави ограничителна лента в долния край на улицата, но за късмет HP го видя пръв.
Той спря на място и се шмугна в една от малките алеи, за да отиде да наблюдава от добра позиция.
Няколко минути по-късно се бе изкачил на една скала, настанен сред няколко люлякови храста.
Какво, по дяволите, се случваше там долу?!
По някаква причина тя все пак не беше седнала на дивана.
Впоследствие не можеше да обясни защо, но тогава сякаш чувството, че нещо не беше наред, не искаше да я напусне.
Бяха ѝ нужни няколко секунди, за да открие какво я притеснява. Диванът, на който мислеше да се настани, не беше на точното място. Тя ясно виждаше вдлъбнатината в корковия под, където би трябвало да стоят крачетата, но вместо това те се намираха на няколко сантиметра встрани. Наистина, диванът беше съвсем малък, но беше старомоден модел от масивен чам и ако се съдеше по дълбоката следа в корка, се изискваха доста усилия, за да бъде преместен. Така че защо някой беше решил да прави това?
Вместо да седне, тя коленичи и погледна отдолу.
Той видя няколко от полицаите да обсъждат нещо със сериозни изражения, а след това се появи друг пич, навлечен от глава до пети и с шлем, заради който приличаше на облечен в зелено астронавт.
Пичът се дотътри до къщата, а полицаите рязко се преместиха към далечните страни на автомобилите, където като че заеха защитна позиция. След няколко минути космическият човек излезе, държейки някакъв предмет в ръце. Доклатушка се до ремаркето и постави вътре каквото там държеше.
Макар и да се намираше на разстояние, HP без проблеми долови колко облекчени изглеждаха ченгетата, когато той затвори капака.
Тя не знаеше какво всъщност очаква да намери. Но във всеки случай беше ясно, че не би поставила предмета отдолу в личната си топ десет класация на най-вероятни находки, ако някой я помолеше да направи такава.
Ключове, няколко дребни монети или може би изпуснат мобилен телефон?
Но не и това тук…